ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
София, 21,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 841 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. С.- И. против решение № 47/10.06.2009 г. по т.д. № 100/2009 г. на Бургаски АС, с което е оставено в сила решение № 61/20.03.2009 г. по гр.д. № 588/2007 г. на Бургаски ОС в осъдителната част, с която касаторът е осъден да заплати на Е. З. К. от Б. сумите: 12 266 лв. неизплатена главница по договор за продажба, доставка и монтаж на стоки за обзавеждане от 15.06.2007 г., ведно със законната лихва, 617 лв. неустойка за забава и 1 541 лв. разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съд се е произнесъл по следния “материално процесуален” въпрос: ако упълномощеното лице е а. , следва ли упълномощаването да е в писмена форма, съгласно чл.25,ал.1 ЗА, който бил специален по отношение чл.37 ЗЗД. Твърди се, че правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че договорът от 15.06.2007 г. между страните за продажба, доставка и монтаж на стоки за обзавеждане на жилища и офиси, е валидно сключен и действителен с оглед престациите на всяка от страните по него.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не “материално процесуален” въпрос, е този който обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп по касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Така формулираният от касатора въпрос няма пряко отношение към исковете по делото, които са предявени на основание чл.200 ЗЗД, чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗА е във връзка само с упражняване на адвокатската професия по смисъла на чл.24 ЗА, а изключенията по ал.1 са посочени в ал.2 и 3.
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е мотивирал и посочил нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 47/10.06.2009 г. по т.д. № 100/2009 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: