О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4392/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. И. П. чрез адв. М. Я. от САК срещу решение №103 от 09.07.2018г по в.гр.дело № 92/2018г. на Окръжен съд-Габрово , с което при ново разглеждане на делото от въззивна инстнация,след постановяване на решение № 95 от 12.04.2018г по гр.д № 3025/2017г на ВКС ІV г.о, са уважени исковете на Л. Г. П. с правно основание чл. 26 ал.2 предл.5 ЗЗД,във връзка с чл. 17 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за дарение поради привидност и като прикриващ договор за покупко-продажба на недвижим имот .
След като с решение №95 от 12.04.2018г. по гр.д.№3025/2017г. ВКС на РБ по реда на чл. 290 ГПК е отменил решение №98/28.04.2017г.на Окръжен съд-Габрово и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указание и разрешение на въпроса, че ищецът като бивш съпруг на С. И. придобила недвижим имот в с. .Зелено дърво, общ Габрово, по дарение съгласно нотариален акт № 3 от 14.12.2004г, том IV, дело № 377/2004г , има правен интерес от иска за разкриване на относителна симулация на дарението като прикриващо покупко- продажба , при новото разглеждане на делото Габровски окръжен съд е намерил за установено че декларация без дата на прехвърлителя по сделката М. С. М. че във връзка с дарението на недвижимия имот е получил сумата 8 000 лева, е подписана от издателя на документа,предвид заключението на приетата разширена графологическа експертиза . Основният спор по делото е бил за нейната истинност . Ищецът и ответницата С. И. са в брак към момента, към който е осъществена процесната сделка,порастоящем бракът им е прекратен с развод.Налице са и декларация от 14.12.2004г с нотариална заверка на подписите на дъщерите на прехвърлителя, декларирали че нямат претенции във връзка с дарението , както и декларация по чл.26 СК от ищеца от 09.12.2010г, че е съгласен съпругата му да продаде единственото им семейно жилище-описаният недвижим имот по нот. акт № 3, том IV,р.№6406, дело№ 377от14.12.2004г., което последната е сторила с два нотариални акта за покупко- продажба за по 1 /2 ид част от имота.В декларацията на ищеца тогава е бил посочен акта за дарение , но съображението да я даде е основано и сочи на знанието , че имотът е бил СИО,а не индивидуална собственост на съпругата му .
Въззивният съд е приел че представената декларация на прехвърлителя представлява обратно писмо, тъй като е видна действителната воля на страните и се обективира прикритата сделка- че „във връзка с дарението“ – т.е. за прехвърлянето на конкретният подробно описан недвижим имот, , по сделката оформена като дарение също описан, собственикът е получил сумата 8 000 лева.Според съда не е необходимо документът да има дата, нито да е съставен преди сделката за да представлява обратно писмо . Декларацията е подписана само от прехвърлителя ,но не това е условието за да се приеме един документ за пълно обратно писмо.Ответницата не твърди, че тя е заплатила тази сума,това твърди ищецът .Последното обяснява и защо документът се намира у него ,т.е декларацията му е била предоставена от продавача.Но дори да се приеме, че представеният документ-декларация не е обратно писмо, а представлява само непълен обратен документ,то претенцията е подкрепена и с други доказателства: засвидетелствано е получаване на парична сума,за прикрита сделка покупко-продажба свидетелства и представена сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите, №2839/14.12.2004г., подписана от ответницата .В нея е посочено: „покупко- продажба недвижим имот, върху 781 лева“;“изготвяне нотариален акт за покупко- продажба върху 781 лева“ .Въззивният съд е потърсил и логично обяснение за декларацията от 14.12.2004г на низходящите на прехвърлителя, че нямат претенции към дарението.Така купувачът е следвало да бъде уверен, че наследниците на прехвърлителя няма да атакуват сделката. Изтъкнато е ,че житейски необяснимо и нелогично е едно лице, което има близки роднини ,да надари с недвижим имот- земя и сгради, друго абсолютно непознато за него лице,с което няма роднински връзки,което не познава и не е срещало до момента на сделката.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280 ал.1,т.1 ГПК и чл. 280,ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност.Формулирани са три въпроса , последният от които обема няколко въпроса , в следния ред :
1. може ли да се приеме за обратно писмо ,доказващо симулацията и характера на прикритата сделка декларация подписана от страна по сделката , за която няма да настъпят вредни последици при установяване на привидност и в декларацията не се съдържа ясно и категорично признание за симулативност,не е посочено конкретно че е получена продажна цена за имота, предмет на договора за дарение .
Изтъква се противоречие с множество решения от практиката на ВКС, според която практика за да се окачестви един документ като обратно писмо, трябва да е нарочен, а не случаен , трябва ясно и недвусмислено да е изразена воля,че привидната сделка е симулативна,а действителната е прикрита и ясно да се сочи характера й . Според защитата, в случая се касаело за декларация, чиито текст не дава информация за симулативност и издадена от прехвърлител,незаинтересован да оспорва привидността, тъй като правата му няма да се засегнат.
2. Може ли едностранно изявление на прехвърлител че е получил пари във връзка с извършено дарение на имота без да уточнява защо е получил тези пари , да бъде ценено от съда като абсолютно доказателство,установяващо симулация .
Твърди се очевидна неправилност на решението , основание по чл.280,ал.2 ГПК. Поддържа се , че съдът е ценил като абсолютно доказателство, установяващо симулация въпросната декларация и е възприел съдържание каквото декларацията не съдържа . Не е било въведено в спора кой именно е направил плащане и дали това е ищецът,а дали въобще има плащане.Приел е (във връзка с обсъждането на други документи ), че между страните няма друга сделка, обаче нотариалният акт,обективиращ дарението, е съдържал и друга сделка – учредено е вещно право на ползване.
3. Може ли съдът да основе решението си на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите ,без да изложи съображения защо ги отхвърля ,да прави изводи само въз основа на житейски логични доводи без да са събрани доказателства , да мотивира решението с факти , които не са въведени в процеса и за тях не са събирани доказателства.
Сочи се основание по чл. 280 ,ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш. №24/2010г по гр.д №4744/2008г І г.о при направени в нарушение на процесуалния закон от въззивния съд изводи,че дарението е привидно и прикрива продажба без да вземе предвид част от доказателствата, а други изводи са били направени без доказателства. Съдът необосновано е ценил въпросната декларация.,тъй като била в държание на ищеца и е приел, че житейски нелогично и необяснимо е лице с близки роднини да направи дарение на трето,непознато лице, при положение че няма нито твърдения , нито доказателства за факти в тази насока. Съдът е приел за верен факт, за който не са били събрани никакви доказателства– какви са били отношенията между прехвърлителя и низходящите му.
Отговор е постъпил от Л. Г. П. чрез адв. Р. Т. . Доводите и оплакванията в касационната жалба са същите, представени и пред въззивната инстанция и обосновано отхвърлени въз основа на непротиворечивата и константна практика на |ВКС по разглежданата проблематика. Претендират се разноски .
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
Първият въпрос се е свързва с оценката на процесната декларация като обратен документ, достатъчен да установи симулативност. Дали за издателя ще настъпят или няма да настъпят вредни последици е неотносимо към въпроса условие , а какво е относимо изявено,се преценява въз основа на конкретното съдържание на документа. Отговор на правен въпрос, свързан с ограничението на обратното писмо като достатъчно в доказателствен аспект за разлика от други документи , няма да доведе до друг решаващ извод, тъй като предвид установената фактическа обстановка въззивният съд приема симулацията за разкрита и при двете условности.При решение,в което съдът окачествява доказателство като обратно писмо ,но на следващо място комулира и оценка на документа като „непълно обратно писмо” и го подлага на съвкупна преценка с останалите събрани доказателства ,за да формира крайния си извод, въпросът коя от двете правни оценки е правилната в случая , не е решаващ за изхода на делото.
Не е отговорено на общото условие по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.Всеки документ може да бъде изследван както в насока на пряко доказателство за привидност,ако в него има нарочно волеизявление на страната,на която симулацията се противопоставя в този смисъл,респ. волеизявления от всички участвали в симулацията, или да бъде изследван като документ, материализиращ обуславяща вероятност с оглед допускане на гласни доказателства, а когато това ограничение не стои за преодоляване пред страната, която твърди симулация,документът се обсъжда като доказателство съвкупно с останалите доказателства по делото.Когато документът действително материализира обратно писмо и напълно разкрива симулацията, последното е излишно,но не и в случаите, когато обратното писмо е непълно или неточно откъм съдържание, или има съмнение дали едностранен документ е бил съставен с нарочната цел да се признае симулация,какъвто е примерът да се даде разписка за получена цена при покрупко-продажба,при положение че сделката е манифестирана като дарение,да се декларира от приобретател по сделка за дарение,че във връзка с това дарение е получил определена парична сума и пр.Разликата е коментирана в решение №437 от 2004г. на І г.о на ВКС , реш. № 484/2010г по гр.д № 357/2010г ІV г.о , в реш. № 540 от 30.06.1999г ІІ г.о на ВКС и много други,част от които представени от защитата, като във всички случаи документът се преценява от съда и противоречие по този въпрос,или смесване при доказателственото значение на документа, в обжалваното решение не е налице .
Вторият от формулираните въпроси е обоснован с изтъкване на основание по чл.280 , ал.2 ГПК за очевидна неправилност ,но не държи сметка за вече изтъкнатото съдържание на мотивите на въззивния съд и ги възприема превратно.
Въззивният съд не е придавал абсолютен характер и абсолютна доказателствена тежест на процесното доказателство ,представляващо декларация на надарения с която засвидетелства ,че „във връзка с дарението на недвижим имот (следва описание на имота на С. И. П.) получих сумата 8 000 лева”, поради това и както вече бе изтъкнато,е обсъдил документа заедно с останалите доказателства. Несъстоятелно като обосновка на посоченото основание е твърдение, че документи по явната сделка обективирали грешка на нотариуса при отчетната му дейност и въззвният съд не взел предвид, че ответницата не е могла да оспорва тези документи.
Не съдът е извел липсващо съдържание при изявлентото в декларацията, приемайки изявления каквито няма, а защитата интерпретира несъответно декларираното изявление като поддържа ,че явно сумата се получава във връзка с имота,предмет на дарението и затова не се доказва връзка със сделката.
Последната група въпроси от процесуалноправен характер също се задават неотносимо.Въпросът на първо място преформулира бланкетно оплакване за необсъждане на всички доказателства и доводи , но липсва посочване на необсъдени доказателства, или доводи. При обосновката си съдът е коментирал липсата на мотив за дарение между непознати дотогава лица, което не сочи мотивиране на решението с факти , предмет на доказване(спорен предмет), които не са били доказани. Не се прави разлика между подлежащите на доказване факти и връзките между факти тогава,когато не се изискват специални знания, съответно не се ангажират доказателствени средства а се прилагат логични и опитни правила .Позоваването на житейски понятното също не следва да отсъства от мотивите на съдебните решения,а тъкмо обратното .Защитата на касатора оспорва обосноваността на изводи, при наличието на които не може да се приеме очевидна неправилност на решението.
Следва да се присъдят разноски установени в размер на 600 лева .
Воден от горното Върховният касационен съд,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение №103 от 09.07.2018г по в.гр.дело № 92/2018г. на Окръжен съд – Габрово
Осъжда С. И. П. да заплати на Л. Г. П. сумата 600 лева разноски за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .