О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 12.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3747/13г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Л. и К. А. Л. от [населено място] срещу въззивно решение от 21.01.2013г., постановено по гр.д.№ 663/12г. на Кюстендилския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 02.08.12г. по гр.д.№ 395/12г. на Дупнишкия районен съд и вместо него е разпределил ползването на приземния и на таванския етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] според вариант първи от заключението на вещото лице, като на В. Д. Л. е предоставил за ползване дял първи, включващ 31.7 кв.м. от приземния етаж (помещения с №№ 1, 2 и 5), както и 41.4 кв.м. от таванския етаж (помещения с №№ 2, 3 и 4), а на Д. В. Л. и К. А. Л. е предоставил за ползване дял втори от заключението, включващ 36.6 кв.м. от приземния етаж (помещения с №№ 3, 4 и 6) и 37.4 кв.м. от таванския етаж (помещение № 1) на основание чл.32, ал.2 ЗС.
По делото е установено, че Д. Л. и К. Л. притежават в режим на СИО първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с по ? ид.част от приземния и таванския етаж, а В. Л. е собственик на втория жилищен етаж, ведно с останалата ? ид.част от приземния и таванския етаж. В приземния етаж са обособени две мазета, две стаи, баня, тоалетна и два коридора, а таванският етаж се състои от четири тавански помещения и един коридор. За да разпредели ползването на приземния етаж по посочения начин (по отношение разпределението на таванския етаж страните нямат възражения) въззивният съд е приел, че в случая следва да се отчете сегашното фактическо положение, а именно установеното от събраните по делото гласни доказателства, че от 2007г. ответникът В. Л. ползва спорното помещение № 2 (пригодена за живеене стая откъм улицата), както и че не са налице обстоятелства, налагащи това положение да бъде променено.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: “може ли Окръжен съд-Кюстендил да постанови решенето си, като обсъжда доказателства, които въобще не са доказани от въззивника В. Л. по делото и дали може да се приеме, че твърдение на страна по дело следва да се приеме и тълкува като доказателство по делото”.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая първият поставен от касаторите въпрос е твърде неясно формулиран за да може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, като се има предвид, че според съдебната практика предмет на доказване са фактите и връзките между тях, което се извършва с доказателствените средства.
По втория поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като в случая въззивният съд е изградил своите констатации за съществуващото в имота фактическо положение, позовавайки се на събраните по делото гласни доказателства, а не на твърденията на ответника.
Наред с това релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая касаторите се позовават на противоречие между въззивното и първоинстанционното решение, което е без правно значение, тъй като двете решения са постановени по едно и също дело и решението на районния съд не е влязло в сила, а е отменено.
Във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, които в случая не са налице.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 21.01.2013г., постановено по гр.д.№ 663/12г. на Кюстендилския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: