4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 13.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………….…………..……….. и с участието на прокурора ……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1682 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4880/9.V.2016 г. на М. В. Л. от Б., в която тя поддържа, че е била допусната грешка в мотивите към постановеното по настоящето дело в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 273/25.ІІІ.2016 г. досежно констатацията, че: „никъде в текста на процесния запис на заповед от 24.VІ.2009 г., който е бил издаден на предявяване, не фигурира думата „представяне”. В потвърждение на обратното молителката повторно представя заверено от пълномощника й ксерокопие от същия запис на заповед, където е подчертано със син химикал, че на ред трети от текста на ценната книга е бил употребен израза „при представяне”. Същевременно Л. претендира и за отправяне на сигнал до Прокуратурата на РБ: „за престъпно деяние във връзка с подмяната на документи по официално търговско съдебно дело”.
По реда на чл. 247, ал. 2 ГПК ответното по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка [фирма]-София е изразило писмено становище, че действително в текста на процесния запис на заповед от 24.VІ..2009 г. фигурира думата „на представяне”, но наличието на този факт не променя правилността на извода на касационния състав относно недопускане на жалбата срещу атакуваното въззивно решение до касационно разглеждане по същество.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, за да се произнесе по молбата на касаторката М. В. Л. от Б. с правно основание по чл. 247 ГПК съобрази следното:
Явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формирана истинска воля на съда /в случая за недопускане до касационен контрол на атакуваното от молителката Л. въззивно решение/ и нейното външно обективиране в писмения текст на определението на ВКС, постановено в пр-вото по чл. 288 ГПК и съгласно чл. 247 ГПК поправянето й може да стане не само по почин на страните по делото, но преди всичко и по инициатива на допусналия грешката съд.
В процесния случай е налице съгласие между страните по делото досежно наличието на думата „представяне” в съдържанието на текста на намиращото се на лист. 14 от досието на първоинстанционното гр. дело № 949/2013 г. по описа на РС-Ботевград заверено ксерокопие от запис на заповед, издаден на датата 24.VІ.2009 г. от М. В. Л..
Същевременно констатира се идентичност между съдържанието на онова ксерокопие на записа на заповед и това на сега представеното с молбата на Л. по чл. 247 ГПК ксерокопие от същата ценна книга, вкл. и досежно употребения в текста им – на ред трети от първия абзац – израз „при представяне”. В определението по настоящето дело, постановено в касационното производство по чл. 288 ГПК обаче, е направена противоположната по смисъл констатация: предвид обстоятелството, че непосредствено под заглавието „Запис на заповед”, вдясно, преди самия текст на ценната книга, като един вид подзаглавие, е бил изписан с болд шрифт израза: „На предявяване”, а по нататък в текста и израза: „На основание чл. 487, ал. 1, изр. 3 от Търговския закон този запис на заповед трябва да се предяви за плащане не по-късно от 01.03.2012 г. (първи март две хиляди и дванадесета година)”.
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/28.ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/05 г., което не е изгубило значение и при сега действащия процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.), за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, тъй като по своята правна същност това предявяване представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Следователно на плоскостта на менителничното право и, в частност, на текста на чл. 487-във вр чл. 537 ТЗ, понятията „предявяване”, „покана за плащане”, както и „представяне за плащане”, следва винаги да бъдат разглеждани като синоними. При веднъж приетото в определението по чл. 288 ГПК, че формулираният от касаторката Л. въпрос /с пор. № 2, а именно дали е валиден запис на заповед „на предявяване”, в който безусловният ангажимент за плащане е поет „при представяне” на същия не по-късно от посочената в него крайна дата, а именно 1 март 2012 г.?/ е такъв, отнасящ се изцяло до правилността на атакуваното от нея въззивно решение, т.е., че същият е ирелевантен за изхода на делото във въззивната инстанция, то грешката в констатацията на ВКС относно действителното съдържание на процесния запис на заповед от 24.VІ.2009 г. няма отношение към крайния извод за недопустимост до касационен контрол на обжалваното решение № 174/26.І.2015 г. на САС, ТК, 11-и с-в, постановено по т. д. № 4357/2014 г.
В заключение, като неоснователно, ще следва да бъде оставено без уважение и субсидиарното искане на молителката Л. за отправяне на сигнал до Прокуратурата на Република България за извършено престъпно деяние.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в текста на стр. 5, редове 31-33, от постановеното в касационното производство по чл. 288 ГПК определение № 273/25.ІІІ.2016 г. по настоящето дело, като терминологичното уточнение в раздел 2, б. „а” от мотивите ОТПАДА, А ТОВА ПО Б. „Б” ОСТАВА ЕДИНСТВЕНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. В. Л. с вх. № 4880/9.V.2016 г. В ЧАСТТА Й досежно искането за отправяне на сигнал до Прокуратурата на Република България: „за престъпно деяние във връзка с подмяната на документи от официално търговско съдебно дело”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1682 по описа за 2015 г. в пр-во по чл. 247 ГПК