О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр.София, 15.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1121/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. И. Ю. от[населено място] против решение № 60/25.05.2010 год. по гр.дело № 162/2010 год. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1703/21.12.2009 год. по гр.дело № 789/2008 год. на В. окръжен съд и искът по чл.108 ЗС е уважен. Касаторът се позовава на общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК, без да конкретизира някоя от хипотезите на т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението към касационната жалба се съдържат доводи за необсъждане на представеното и прието по делото писмо № 3151/30.10.2003 год. на Н. [фирма], както и депозираните по делото свидетелски показания, все обстоятелства, които били в противоречие с цитираните от касатора решения № 923/1960 год. по гр.дело № 1756/1960 год. на ІІІ-то г.о. ВС, решение № 737 по гр.дело № 4080/1956 год. на ІІ-ро г.о. ВС и решение № 1989/1983 год. по гр.дело № 1405/1983 год. на ІІ-ро г.о. ВС. Освен това изложението съдържа доводи за необоснованост на обжалваното решние, а отсъствието на обоснованост на едни или други изводи на съда се намира в противоречие със съдебната практика, в подкрепа на което касаторът цитира ТР № 1/2001 год. ОСГК ВКС т.12 от мотивите към него.
Доводите за противоречие на съдебния акт с материалния закон и по-специално на чл.108 ЗС се свеждат до отсъствие на доказателства за правото на собственост на ищеца, както и отсъствие на доказателства за осъщественото от ответника владеене на имота, в подкрепа на което цитира съдебна практика по гр.дело № 570/2006 год. на Окръжен съд-Ш., решение № 2536/1966 год. по гр.дело № 1794/1966 год. на І-во г.о. на ВС, решение № 2419/1960 год. по гр.дело № 3461/1960 год. на І-во г.о. ВС, решение № 1249/1992 год. по гр.дело № 982/1992 год. на ІV-то г.о., решение № 1048/2006 год. по гр.дело № 1062/2005 год. на ВКС, решение № 1444/2007 год. по гр.дело № 265/2007 год. на V-то г.о. ВКС и решение № 926/2008 год. по гр.дело № 3149/2007 год. на І-во г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба „Е.ОН Б. М.”АД,[населено място] изразява подробно становище за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са посочени конкретни основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а отсъствието на посочен от касатора правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Освен това, изложените съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт представляват касационно оплакване, съгласно чл.281, ал.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване, затова настоява за присъждане на направените в производството по чл.288 ГПК разноски.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение № 1703/21.12.2009 год. по гр.дело № 789/2008 год. на В. окръжен съд, с което е уважен ревандикационния иск срещу касатора, въззивният съд е изразил становище за недоказаност на правното основание – придобивна давност, на което се е позовал касаторът, възразявайки срещу иска и противопоставяйки придобитите права на праводателя Г. ООД, съгласно нот.акт № 82/2006 год., въз основа на който процесният имот е прехвърлен възмездно на М. ЕООД-В., с нот.акт № 55/2006 год., от който преобретател касаторът го е придобил възмездно през 2007 год. Обсъждайки нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на [фирма] В., владял имота, считано от 1995 год., за себе си и едновременно наемайки същия, въззивният съд е отрекъл мотивирано настъпването на последиците на придобивната давност, като юридически факт и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, приемайки, че постановеното от него решение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Касационният съд счита, че с разпоредбата на чл.272 ГПК се предвижда нова възможност за въззивния съд при потвърждаване на първоинстанционното решение да отрази в мотивите си, че препраща към мотивите на първоинстанционния съд, каквато възможност е използвана от настоящия въззивен съд. Изразено е становище за съвпадение на фактическите и правни констатации, и тъй като не са били представени нови доказателства пред него, съдът е изготвил собствени мотиви, като е направил свои тезите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. В този случай необсъждането на представените и вече обсъдени от първата инстанция доказателства е допустимо, с оглед на разпоредбата на чл.272 ГПК. Доводът, че необсъденото от въззивния съд писмо № 3151/30.10.2003 год., представено от касатора в първата инстанция, както и необсъдените от него свидетелски показания, представляващи нарушение по смисъла на чл.188 ГПК/отм./, е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е неотносим към изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускане на касационен контрол, тъй като въззивният съд, след като е установил съвпадение на фактическите и правните констатации, а не само на крайния резултат от решаващата дейност и последната е еднаква по обем и при двете инстанции, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред него, се е позовал в мотивите си на разпоредбата на чл.272 ГПК, даваща му възможност да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Цитираната от касатора съдебна практика, изразяваща се в нарушението на чл.188 ГПК/отм./ относно разпоредба, регламентирала задължението на съда да прецени всички доказателства, със създаването на разпоредбата на чл.272 ГПК е неприложима към новосъздадените правомощия на въззивния съд, с влизане в сила на Гражданско процесуалния кодекс, обн. в ДВ, бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год. Изложените доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон представляват отменителни касационни основания, по чл.281, т.3 ГПК, чиято проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по реда и условията на чл.290, ал.1 ГПК. Непосочването на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в какъвто смисъл е ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК за задълженията на касатора по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, относими и към основанията за допускане на касационно обжалване.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентиани в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова постави в тежест на касатора направените от ответника разноски за настоящето производтсво, в размер на 4 157 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 60/25.05.2010 год. по гр.дело № 162/2010 год. на Апелативен съд-В., по касационната жалба на А. И. Ю., с вх.№ 3058/12.07.2010 год.
ОСЪЖДА А. И. Ю. от[населено място] да заплати на „Е.ОН Б. М.”АД,[населено място] сумата 4 157 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: