О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 256/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Д. от [населено място] срещу въззивно решение от 27.04.11г., постановено по гр.д.№ 4468/10г. на Софийския градски съд, АО, ІІІв състав по извършване на съдебна делба на недвижим имот с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 04.06.09г. по гр.д.№ 1212/05г. на Софийския районен съд, 60 с-в, в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. Б. Д. по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ и е изнесен на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ апартамент № 32, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е реално неподеляем и че възлагателната претенция на жалбоподателката по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е неоснователна, тъй като съсобствеността върху него не е възникнала само от наследяване, а е налице т.н. смесена съсобственост.
Имотът е бил съпружеска имуществена общност на М. Д. и на К. Д., починал през 1999г., баща на ищеца Т. Д., които с нот.акт № 44/93г. са го дарили на последния. С решение по гр.д.№ 4321/03г. на СРС, дарението е отменено до размер на ? ид.ч., а с решение по гр.д.№ 4441/04г. на СРС дарението на К. Д. е намалено с 1/6 ид.част по искове на М. Д.. С решение от 21.11.07г. по допускане делбата на имота на същата е призната квота 2/3 ид.части (? ид.ч. от прекратената СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга й, а на ответника – 1/3 ид.част по силата на договора за дарение).
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите към кой момент възниква съсобственост между дарения и дарителя при преживял дарител по открито наследство преди отмяна на нотариалния акт за дарение – към момента на откриване на наследството или към момента на влизане в сила на решението за отмяна на дарението и какво е придобивното основание на дарения при отменено такова след смъртта на един от дарителите – наследяване или транслативна сделка, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че по така поставените от касаторката въпроси във въззивното решение липсва произнасяне и същите не обуславят изхода на спора, тъй като основното съображение на решаващия съд за отхвърляне на възлагателната й претенция е характерът на съсобствеността, а не моментът на нейното възникване. Освен това в случая е прието, че дарението в полза на ответника по жалбата не е отменено изцяло, а частично, респ. че жалбоподателката притежава права върху имота, както по наследяване, така и на лично основание. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/09г., ОСГТК, посоченият от касатора правен въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, на не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Наред с това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения и тези предпоставки в случая не са налице.
С оглед на казаното подадената от М. Б. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 27.04.11г., постановено по гр.д.№ 4468/10г. на Софийския градски съд, АО, ІІІв състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: