О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр.София, 20.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4204 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14667/28.08.2017 г. на [фирма], представлявано от управителя В. Н., чрез адв. Р. К., против въззивно решение № 1634/ 10.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2685/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 2234/ 05.04.2017 г. по гр.д. № 3306/2016 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е обявен за окончателен предварителен договор от 02.04.2015 г., сключен между продавача – [фирма] и купувача – А. А. А. за имот, представляващ ателие № 3, разположено в УПИ VІІІ-2555, 2432, в квартал 36, местност „Зона за отдих“, район П., [населено място], с площ от 77,73 кв. м., заедно с мазе № 3 и със 7,79819 % ид. ч. от общите части на сградата. Предварителният договор е обявен за окончателен при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, купувачката А. А. ще плати на дружеството-продавач остатъка от продажната цена в размер на сумата от 10 000 лева.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1/ възникнало ли е за купувача преобразуващото право да иска обявяването на сключения предварителен договор за окончателен в хипотезата, при която падежът на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху недвижимия имот настъпва в определен срок след пълното изплащане на цената на имота, а купувачът е изпълнил само частично задължението си за заплащане на продажната цена; 2/ в случай на частично неизпълнение на задълженията на страна по сключен договор и при направено от кредитора изявление за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД – поради отпадане на интереса му, следва ли съдът служебно да приложи чл. 87, ал. 4 ЗЗД и да изследва въпроса за размера на неизпълнената част, без да е направено искане или да е релевирано възражение в този смисъл от длъжника. По първия въпрос жалбоподателят твърди противоречие на въззивното решение с постановените – решение № 79/25.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 538/2012 г., ІІІ г.о. и решение № 134/25.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6886/2013 г., ІІІ г.о. По втория въпрос се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата – А. А., представлявана от адв. А. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Моли за присъждане на разноските по делото.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен и да го уважи, въззивният съд е посочил, че между страните е сключен валиден предварителен договор за продажба на недвижим имот – ателие; че договорът съдържа всички съществени елементи на окончателния; предметът на продажбата е индивидуализиран; цената е определена – 92 400 лв.; продавачът е собственик на имота, а обстоятелството, че към момента на завеждане на исковата молба купувачката не е заплатила остатък от продажната цена в размер на сумата 10 000 лв., не е пречка за упражняване на правото й по чл.19, ал.3 ЗЗД и за обявяване на сделката за окончателна. Позовал се е и е цитирал създадената в тази насока практика на ВКС, че неизправността на купувача не препятства възможността му да упражни преобразуващото си право по чл.19, ал.3 ЗЗД, като в този случай съдебното решение се постановява при условието купувачът да изпълни насрещното си задължение в определен срок – чл.362, ал.1 ГПК. На следващо място е приел, че неизпълнената част от задължението на купувача да плати втората вноска от продажната цена /10 000 лв./ в посочения в договора срок, е незначителна по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД, поради което поддържаното от кредитора възражение за едностранно разваляне на договора, поради отпаднал интерес от изпълнението му, е преценено за неоснователно. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства и тълкувайки клаузите на договора по правилото на чл.20 ЗЗД, в заключение е направен извод за основателност на претенцията и предварителният договор е обявен за окончателен при условие в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачката да заплати на продавача сумата от 10 000 лв.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не се установяват.
По първия въпрос в изложението има създадена последователна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. В постановените по реда на чл.290 ГПК – решение № 455/19.12.2013 г. по гр.д. № 3635/ 2013 г., IV г. о. , решение № 28/1.07.2011 г. по гр. д. № 207/ 2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 72/14.07.2011 г. по гр. д. № 659/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 537/8.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 284/05.12.2016 г. по гр. д. № 1986/2016 г., IV г. о. и др., безпротиворечиво е прието, че и неизправната страна по предварителния договор за покупко-продажба може успешно да упражни преобразуващото си право по чл.19, ал.3 ЗЗД и да иска обявяването му за окончателен. Неизправността на насрещната страна не е пречка за упражняване на правото да бъде предявен иска, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален, или прекратен. Посочено е, че ако решаващият съд стигне до извода, че купувачът не е изпълнил свое основно задължение при сключване на окончателния договор – да заплати изцяло покупната цена, или остатъка от нея, той постановява в решението си по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК, че замества окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си, което може да бъде парично или непарично.
Приетото от въззивния съд е в съответствие, а не в противоречие с цитираната практика, поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се установява. Създадената с разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК правна възможност съдът да постанови решение, заместващо окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си, сами по себе си изключват неизправността на последния към датата на предявяване на конститутивния иск по чл.19, ал. 3 ЗЗД. Цитираното от касатора решение № 79/25.07.2013 г. по гр.д. № 538/2012 г., ІІІ г.о., касае различна хипотеза, а доколкото има връзка с поставения правен въпрос, тази практика е изолирана и преодоляна в актуалната практика на ВКС. Решение № 134/ 25.06.2014 г. по гр.д. № 6886/2013 г., ІІІ г.о. е неотносимо, тъй като правният въпрос, по който се е произнасял съдът касае задължението на съда да тълкува клаузите на договора съгласно правилото на чл.20 ЗЗД.
Вторият въпрос в изложението също не обуславя селектирането на жалбата, тъй като съдът се е произнесъл по въпроса дали неизпълнената част от задължението на купувача е незначителна, с оглед поддържаното от ответника възражение за липса на интерес от реалното изпълнение на договора. В тази връзка са изложени мотиви за случаите, в които законът допуска като крайна мярка развалянето на един договор; както и за критериите, от които съдът следва да се ръководи преценяйки обема на неизпълнената част от договорната престация и значението й за наличието или отпадането на насрещния кредиторов интерес за запазване действието на договора. В случая, купувачката е останала задължена с по- малко от 1/10 част от общата продажна цена, което с оглед интереса на кредитора и разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, е счетено от съда, че не е основание за разваляне на предварителния договор. Преценката на съда за прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД поначало касае правилността на решението, тъй като въпросът дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от установените обективни факти и обстоятелства за всеки конкретен случай.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Ответната страна по касационната жалба е направила искане за присъждане на разноските по делото, което е основателно и доказано за сумата 4 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1634/10.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2685/2017 г. по описа на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], с ЕИК –[ЕИК], представлявано от управителя В. Н., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на А. А. А. от [населено място],[жк][жилищен адрес] направените за касационното производство разноски в размер на сумата 4 800 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.