О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2184 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Д. Д. Н., чрез процесуалния представител адвокат К. и от К. И. Кьовторов, чрез процесуалния представител адвокат Ц. от [населено място] против въззивно решение № ІІІ-20 от 5.04.2019г. по в.гр.д. № 149 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, в частта за разноските, имащо характер на определение, с което е отменено решение № 2106 от 25.102018г. по гр.д.№ 693/2014г. на РС Бургас в частта, с която е отказано изменение на решението в частта за разноските за сумата от 4 167лв. и вместо това е постановено друго, с което същите са присъдени. Считат обжалвания акт за неправилен, постановен в нарушение на закона, поради което искат, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменен.
В представеното към жалбата изложение, жалбоподателите се позовават на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставят следните въпроси: 1. Допустима ли е молба за изменение на решението в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК? 2. Следва ли страната да представи договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е размера на договореният хонорар на адвоката, за да й се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение? По тези въпроси считат, че е налице противоречие съответно с т.9 и т.1 от ТР № 6/2012г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, 3. Трябва ли, освен договор за правна помощ, по делото да са представени и безспорни доказателства, че договореният хонорар е бил заплатен, както и от страната, претендираща разноски да се осъществи пълно и главно доказване, че е заплатила хонорара на адвоката си, за да се присъдят тези разноски? Трябва ли – от доказателствата да е безспорно и ясно – за какво е заплатена сумата или е достатъчно да се представи преводно нареждане, без посочване на основание за плащане и без конкретизация поне относно номера на делото, по което се твърди, че е заплатен хонорара? Според жалбоподателите обжалваният акт е и очевидно неправилен, защото са присъдени разноски без да е представен списък, договор и надлежни доказателства за заплащането им.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Д. Н., чрез процесуалния й представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост, включително и с оглед цената, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и нейната основателност. Твърди, че е представен списък на разноските, както и доказателства за реалното им извършване. В настоящето производство за разноски, претендира направени разноски от 1 000лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
РС Бургас се е произнесъл по съществото на спора с решение № 1662 от 27.07.2018г., като е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.24 ал.4 СК за обявяване за недействителен на сключен договор за наем от 31.07.2013г. и е уважил иска по чл.26 ал.2 изр.5 ЗЗД като е обявил същия договор за нищожен като привиден. В мотивите си по отношение на разноските, съдът е посочил„по съразмерност и компенсация страните не си дължат разноски”.
Последвало е искане от ищцата за изменение на решението в частта за разноските, което БРС е оставил без уважение с решение № 2106 от 25.102018г. по гр.д.№ 693/2014г. на РС Бургас. Последното е обжалвано.
С решение № ІІІ-20 от 5.04.2019г. по в.гр.д. № 149 по описа за 2019г., Бургаски окръжен съд като е приел, че предявеният от ищцата евентуален иск е уважен /след отхвърляне на главния по чл.24 ал.4 СК/, й се дължат установените като направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 167лв.Обсъдил е направеното възражение за прекомерност, което е преценил като неоснователно, тъй като спорът по делото е от правна и фактическа сложност.
Имайки пред вид така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че по първият поставен от касатора въпрос следва да се допусне касационно обжалване, доколкото същият е от значение за решаване на спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.9 от ТР № 6/2012г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, т.е. налице е специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която норма е приложима с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК. Съображенията:
В т.9 от т.д.№6/12г. е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Списъкът е писмен документ, съдържащ конкретно изброяване на направените в хода на производството разходи от страната. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Нормата установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, поради което – при липса на представен списък за разноските е налице ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което същото се явява недопустимо.
В конкретният случай – списък на разноските пред първата инстанция не е представен. Липсата на представен списък, както вече беше посочено, изключва възможността за произнасяне по искането и за разглеждането му по същество. Въззивният съд е следвало да констатира недопустимостта на постановения акт за оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски. Като не е направил това, а се е произнесъл е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен. Този извод прави безпредметно произнасянето по останалите поставени от жалбоподателите въпроси.
Твърденията на ответната по частната жалба страна за представяне на списък за неоснователни. Такъв в делото не се съдържа. Не може да бъде споделената тезата, че списък е инкорпориран в съдържанието на искова молба с вх.№ 4273 от 30.01.2014г., в допълнение на исковата молба от 8.11.2017г., в отговор с вх.№ 45849 от 4.12.2017г., в частна жалба с вх.№ 3016 от 19.01.2018г. и в отговор № 3367 от 23.01.2018г. В посочените молби /без тази от 4.12.2017г./ се съдържа искане за присъждане на разноски, но в нито една от тях не се съдържа списък, по смисъла на чл.80 ГПК, съдържащ изброяване, с конкретно посочени по вид и размер на направените от страната разходи.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-20 от 5.04.2019г. по в.гр.д. № 149 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, в частта за разноските, имащо характер на определение.
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № ІІІ-20 от 5.04.2019г. по в.гр.д. № 149 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, в частта за разноските и отмененото с него решение № 2106 от 25.102018г. по гр.д.№ 693/2014г. на РС Бургас в частта, с която е отказано изменение на решението в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.