О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
С. 24.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 7468/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура, срещу въззивно решение № 6178 от 14.08.2013 г. по гр. дело № 689/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 29.11.2012 г. по гр.д. № 10203/2012 на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. Б. М. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за разликата над присъдените 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди до 4 000 лв., и в тази част е постановено ново, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати още 3000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- т. 11 от П № 4/68 г. на П. и постановени решения по реда на чл.290 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника А. Б. М..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че сумата 4 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от М. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. е основателен. За да определи размера на обезщетението на 4 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че наказателното производство продължило повече от пет години е довело до емоционални тревоги, стрес душевен дискомфорт, чувство на срам у ищеца, т.е. че е налице причинна връзка между наказателното производство и преживяните морални страдания, чието справедливо обезщетение е в размер на 4000 лв.
В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., и по -точно за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат в този случай. Жалбоподателят се позовава на т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановения съдебен акт на Софийски градски съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, приключили с оправдателна присъда. Налице е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, след като ищецът е обвинен в извършване на престъпление, по което по-късно е постановена оправдателна присъда. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с трайната съдебна практика. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, за което ищецът в случая е оправдан е въпрос на конкретна фактическа обстановка. Различията в размера на присъдените обезщетения по делата не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6178 от 14.08.2013 г. по гр. дело № 689/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: