3
определение по гр.д.№ 2758 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
[населено място], 27. 05. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2758 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. и О. С. С. срещу решение № 605 от 19.12.2012 г. по в.гр.д.№ 788 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, III-ти въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 355 от 25.04.2012 г. по гр.д.№ 4437 от 2011 г. на Пазарджишкия районен съд за уважаване на предявения от [фирма] срещу М. М. С. и О. С. С. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване владението на следния недвижим имот: офис № 27, находящ се на етаж 5 от монолитна многофункционална сграда, изградена в имот с идентификатор по кадастралната карта на града № …, находящ се в [населено място], [улица], с полезна площ от 35,60 кв.м. и застроена площ от 36,80 кв.м., ведно с 2,202 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена от касаторите задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д.0 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, определение № 755 от 22.07.2009 г. по гр.д.№ 47 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 990 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 47 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 02.04.2013 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС в касационната жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в решението по конкретното дело. Ако такъв въпрос не бъде посочен, касационното обжалване не се допуска. ВКС няма право сам за поставя и разглежда такива въпроси, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съгласно приетото в т.4 от същото тълкувателно решение, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма.
В настоящия случай, в частта от касационната жалба наречена „изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК” касаторите не са посочили нито правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, нито са обосновали защо според тях е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд. В изложението фактически са посочени основания за касационно обжалване на решението по чл.281 от ГПК /допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон/, които не могат да бъдат обсъждани и разглеждани в настоящото производство по допускане на касационното обжалване. Само поради това касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като липсва противоречие между обжалваното решение и приетото в посочената от касаторите задължителна практика на ВКС: В нея се приема, че въззивният съд е инстанция по съществото на спора и затова трябва да направи собствени фактически и правни констатации по делото. В мотивите на обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд се съдържат такива собствени на въззивния съд фактически и правни констатации и решението е основано именно на тях, а не на констатациите на първоинстанционния съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по същественият за делото правен въпрос /дали прехвърлянето на имот след вписването на искова молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД може да се противопостави на ищеца по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД/ има ясна правна уредба /чл.114, б.”б” от ЗС/ и последователна съдебна практика /например решение № 638 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 73 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и др./, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част не следва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 605 от 19.12.2012 г. по в.гр.д.№ 788 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, III-ти въззивен състав в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.