О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 28.02.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1033 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Столична община против решението от 14.03.2011г., постановено по гр.д.№9180/2010г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 23.04.2010г. по гр.д.№124/2009г. на Софийски районен съд в осъдителната част за 1000лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение предявеният от Е. Д. М. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е уважен за още сумата 1000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Е. Д. М. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е уважен предявения от Е. Д. М. срещу Столична община иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче, в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2008г.
Касаторът е релевирал правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд: „кое свое нормативновменено задължение Столична община не е изпълнила, от което в пряка причинно-следствена връзка са настъпили вредите за ищеца и кое фактическо положение съставлява неизпълнение на задължението на Столична община, обуславящо ангажиране на отговорността й”.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаторът поддържа, че посочените от него правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение от 10.07.2007г. по гр.д.№3323/2006г. на Софийски градски съд, влязло в сила като неподлежащо на касационно обжалване. В приложеното решения не са разрешени релевираните от касатора правни въпроси относно противоправното поведение като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Искът е бил отхвърлен, тъй като по делото не е доказано нападението срещу ищцата да е осъществено именно от безстопанствени кучета. Касаторът се позовава на особено мнение на член от съдебния състав, постановил решение от 07.05.2009г. по гр.д.№3140/2008г. на Софийски градски съд. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК включва влязлото в сила съдебно решение по делото, но не и особеното мнение, изложено от съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството.
Не може да се приеме, че релевираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, тъй като в случая жалбоподателят само е посочил тази хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но не се е позовал нито на създадена неправилна практика, нито на изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването й.
Не може да се приеме също, че релевираните от касатора въпроси са от значение за развитие на правото, тъй като по поставените въпроси има практика на Върховния касационен съд, изразена в решение по чл.290 от ГПК – решение №488 от 07.02.2012г. по гр.д.№899/2010г. на ВКС, ІV г.о., че при деликта когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши; предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. В случаите на ухапване от безстопанствено куче в тежест на общината е да докаже, какви мерки за ограничаване на агресивното поведение на безстопанствени кучета е предприела до 08.02.2008г. в изпълнение на общото си задължение да полага грижа за опазване живота и здравето на гражданите, какви действия в изпълнението на задълженията си по чл. 35, т. 4 и чл.70 от ЗВМД е предприела във времето от 12.05.1999 до 08.02.2008 г. и какви действия в изпълнението на задълженията си по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ/2008 е предприела в периода от 08.02. до 17.04.2008 г., както и как тези действия са координирани с действията на организациите за защита на животните.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и по въпроса: „дали кучето, причинил ухапването е безстопанствено или е просто куче”. В приложените решения исковете са отхвърлени, тъй като е прието, че не е доказано, че нападението е осъществено именно от безстопанствени кучета. В разглеждания случай съдът е приел това обстоятелство за установено въз основа на събраните гласни доказателства. Правилността на този извод не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, а към основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 от ГПК, поради което не могат да бъдат разглеждани в производството по допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.03.2011г., постановено по гр.д.№9180/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: