О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 28.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2254 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1268 от 08.03.2016 г. на Х. Е. Ю., О. Е. Ю. и Х. Е. Ю. чрез адвокат М. М. от АК – Шумен против въззивно решение № 19 от 03.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 681/2015 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касация А. У. К. не е подала писмен отговор в законоустановения срок.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Шуменският окръжен съд е потвърдил решение № 318 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 1097/2014 г. на Районен съд – Нови Пазар, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС на Х. Е. Ю., О. Е. Ю. и Х. Е. Ю. против А. У. К. за предаване владението върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 72,341 дка, трета категория, м. „К. к.“, в землището на [населено място], обл. Шумен, представляващ имот с идентификатор № 37232.83.11 (имот № 083011 по стария план за земеразделяне за землището на [населено място]).
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по три правни въпроса, а именно: (1) „Следва ли съдът да обсъди подробно всички събрани по делото доказателства като извърши съвкупна преценка на същите чрез излагане на конкретни мотиви за това кои твърдяни от страните факти приема за установени и кои не с оглед наличието или неналичието на конкретни доказателства за тези твърдяни факти, както и при противоречие между доказателствата да изложи съответни аргументи кои от тях кредитира и кои не съобразно задълженията си по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК?“ , (2) „Следва ли при преценка на доказателствата да се прилагат служебно и нормите на чл. 178, ал. 2 и чл. 181 ГПК или за тяхното приложение се изисква изрично оспорване в съответните преклузивни спорове?“ и (3) „Налице ли е нарушение на диспозитивното начало, когато съдът основава решението си на факти, относно които липсва позоваване?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси. С т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Първите два от формулираните въпроси съставляват именно обобщение на заявените с касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които нито могат да бъдат обсъждани във фазата по селектиране на касационните жалби, нито могат да обосноват извод за наличие на основание за допускане на обжалването.
Третият от въпросите няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото се основава на позицията, че ответницата А. У. К. не се е позовавала на придобивна давност за времето преди 2003 г. Данните по делото сочат друго – още с отговора на исковата молба ответницата е заявила възражение за изтекла придобивна давност при условията на чл. 82 ЗС (присъединявайки към собственото си владението, упражнявано от баща й У. Х. М.) с посочен начален момент 1995 г. При така употребеното защитно средство съдилищата са били длъжни да обсъдят въпроса дали в периода след 1995 г. са се осъществили фактите, относими към приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Наред с горното следва да се има предвид, че въззивното решение е съобразено с формираната задължителна съдебна практика по въпросите на придобивната давност. Така например в тълкувателните мотиви на Решение № 105/2014 от 08.01.2015 г. по гр.д.№ 1193/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и цитираните в него Решение № 556 от 18.06.2011 г. по гр.д.№ 1325/2009 г. на ВКС, I г.о. , Решение № 509 от 23.12.2011 г. по гр.д.№ 1312/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 226 от 01.11.2011 г. по гр.д.№ 441/2011 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 178 от 29.05.2012 г. по гр.д.№ 1245/2011 г. на ВКС, II г.о., е прието, че за земеделски земи, чиято административна процедура по реституция е завършила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ (т.е. преди 21.11.1997 година) тази разпоредба не намира приложение, а придобиването на тези имоти по давност се подчинява на общите правила на ЗС. Земеделските имоти, чиято процедура по ЗСПЗЗ е приключила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, са станали собственост на правоимащите лица, в чиято полза е извършена реституцията, поради което и не попадат в обхвата на нормата. От момента на възстановяване на собствеността по отношение на така придобитите вещни права са приложими общите норми на ЗС , в т.ч. и тези за придобиване на правото на собственост по давност. Като се е съобразил с тази практика и момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в случая – 15.02.1995 г., въззивният съд е изследвал основателността на заявеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла придобивна давност, считано от 1995 г. насетне. Обсъдил е както гласните доказателства, установяващи упражняването на давностно владение през 1995 г., така и писмените такива – оформения на 10.02.2000 г. договор за продажба на процесната нива, несъмнено манифестиращ намерението на приобретателя по същия да третира процесния имот като свой. В съответствие с разпоредбите на чл. 69 ЗС, чл. 82 ЗС и чл. 83 ЗС е формиран извода, че ответницата е придобила собствеността върху процесната нива при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС, което препятства уважаването на предявения срещу нея ревандикационен иск.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 03.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 681/2015 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: