О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 29.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2304/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК ГПК.
М. С. Л. от [населено място] е подала частна жалба против определение от 04. 12. 2012 г. по гр. д. № 10929/2010 г. на Софийския градски съд.
Ответникът М. на к., [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди определението на градския съд.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Л. срещу ответниците НУИИ ”И. П.” и М. на к., с която са предявени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението й със заповед от 29. 12. 2009 г. на министъра на културата, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на НУИИ „И. П.” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в продължение на шест месеца в размер на сумата 4 995 лв. и е предявен иск на основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 1 665 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на две брутни трудови възнаграждения. С решение по гр. д. № 10406/2010 г. Софийският районен съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ спрямо двамата ответници, уважил е частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 2 913, 75 лв. спрямо НУИИ” И. П.” , отхвърлил същия иск за разликатата над присъдената сума 2 913,75 лв. до претендирания размер 4 995 лв. спрямо двамата ответници и отхвърлил иска по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 1 665 лв. спрямо двамата ответници. С първоинстанционното решение Софийският районен съд е осъдил НУИИ „И. П.” да заплати на Л. сумата 454 лв. разноски по делото и осъдил М. Л. да заплати на М. на к. сумата 105, 43 лв. разноски по делото. Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби от ищцата Л. и двамата ответници, за разглеждането на които е образувано гр. д. № 10929/2010 г. на Софийския градски съд. С решение от 4. 10. 2012 г. Софийският градски съд се е произнесъл по трите жалби, като по жалбата на М. на к. е приел, че този ответник не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове от М. Л., обезсилил е първоинстанционното решение в частта, с която районният съд се е произнесъл диспозитивно за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ спрямо М. на к., прекратил производството по всички предявени от Л. искове и осъдил ищцата да заплати на М. на к. разноски по делото в размер на 300 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 440 лв. за въззивното производство. С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК ищцата М. Л. е поискала изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез отпадане на сумата 440 лв. за разноските за въззивното производство, присъдена в полза на М. на к. и намаляване на завишения размер 300 лв. за разноските в първоинстанционното производство до сумата 105, 43 лв., която е присъдена от първоинстанционния съд в полза на М. на к.. С обжалваното определение искането на М. Л. по чл. 248, ал. 1 ГПК е оставено без уважение, като въззивният съд се е позовал на чл. 78, ал. 4 ГПК, че ответникът има право на разноски при прикратяване на делото.
Изложените от жалбоподателката съображения за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Неточно е твърдението й, че М. на к. е посочено от нея като евентуален ответник, а предявените искове са уважени спрямо главния ответник НУИИ ”И. П.”, че срещу същия главен ответник е отхвърлена нейната въззивна жалба за иска по чл. 220, ал. 1 КТ и тя е осъдена да заплати на главния ответник разноски, които не оспорва. Не е налице твърдяното от нея обстоятелство, че М. на к. е „евентуален” ответник. В случая исковете са предявени срещу двама ответници в качеството им на обикновени другари и за всеки от тях е възникнало самостоятелно процесуално правоотношение. При субективното съединение на искове не е налице разделение на другарите на главен и евентуален ответник. При обективното съединение на искове между едни и същи страни може да се определи един от съединените исковете като главен, а друг иск като евентуален, но по настоящото дело не е налице тази хипотеза. След като между ищцата и ответника М. на к. е възникнало самостоятелно процесуално правоотношение то подлежи на общите правила, вкл. чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане в полза на ответника на разноските по делото при неговото прекратяване. В качеството на решаваща инстанция Софийският градски съд правилно е присъдил разноските, установени документално, направени от М. на к. за първоинстанционното и въззивното производство с оглед на подадената от същия ответник въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. При определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство на министерството във въззивното производство, съдът се е съобразил с Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения и е приложил правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение, когато юридическо лице е защитавано от юрисконсулт.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. С. Л. от [населено място] срещу определението от 04. 12. 2012 г. по гр. д. № 10929/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: