О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4744/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бутед” АД, гр. Бургас, чрез процесуалния представител адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 26/12.06.2018 г. по гр. д. № 70/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие основанието на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочените от касатора въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и Върховния съд, както и с решение на Конституционния съд. Твърди се и противоречие с решение № 13/1995г. по к.д.№11/1995г. Въпросите са: 1.Може ли съдът да обоснове изводите си въз основа на доказателства, които не са приети и приложени като доказателства по делото, и по-конкретно документ за съществуването на който се съди от друг документ; 2.Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички доказателства и възражения на страните, имащи значение за изхода на спора; 3. Извършено строителство в имота след неговото одържавяване, в т.ч. и временни постройки, пречка ли е за реституция по чл.1 ЗВСОНИ; 4.При липса на данни за уведомление на органа по чл.3 ЗППДОбП/отм./ преди да е изтекъл двуседмичният срок за заявяване на тези права по §6, ал.1 с.з., преклудирано ли е правото на ищците да искат реалното връщане на имота и трансформирано ли е това право в право на обезщетение по ЗОСОИ. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си представител адвокат Т. И., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С решение №178/2018г. по гр.д.№4573/2016г. на ВКС, І г.о. е отменено решение №31/2016г. по гр.д.№325/2016г. на Апелативен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
С постановеното при новото разглеждане въззивно решение е потвърдено решение № 270/03.07.2015 г. по гр. д. № 672/2015 г. на Бургаския окръжен съд. С последното е уважен иск по чл.108 ЗС на физически лица – наследници на братя М., срещу „Бутед” АД по отношение на недвижим имот, находящ се в [населено място], подробно описан. С решението на касационната инстанция е прието, че в нарушение изискванията на чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК въззивният съд не е разгледал своевременно заявеното от ответника по иска първоизключващо възражение, а именно, че към момента на предявяване на иска правото на собственост на ищците, основано на реституция и наследяване, е трансформирано в право на обезщетение в хипотезата на §6, ал.1 ПЗР ЗППДОбП/отм./. За уважаване на ревандикационния иск не е достатъчно да бъде установено, че ищецът е придобил правото на собственост на твърдяното от него основание, но и че притежава това право към момента на предявяване на иска.Релевантни за спора за собственост са и фактите,осъществени след момента на придобиването, които водят до изгубване на вещното право.Въведеното от ответника възражение по §6,ал.1 ЗППДОбП/отм./ има правоизключваящ характер, тъй като е насочено срещу активната материалноправна легитимация и правото на ищеца да иска предаване на имота. ВКС е приел в отговор на оплакванията по приложение на материалния закон в касационната жалба, че национализираният имот е бил застроен със съоръжения на солодобивното предприятие – солници, изпарители и комулатоп, поради което построените след национализацията сгради и постройки в него, независимо от законността или незаконността на строителството, не съставляват пречка за възстановяване собствеността върху терена. Ако новопостроените сгради притежават характеристиките на самостоятелен обект на собственост, те остават в суперфициарна собственост на държавата, респ. нейните предприятия и търговски дружества, в чиито активи са включени.
Въззивният съд е изложил свои мотиви по съществото на спора и оплакванията във въззивната жалба. Приел е,че ищците са наследници на братя М., както и че с извършена през 1939г. доброволна делба на наследство, ищците са придобили процесния имот, представляващ солници и изпарители в землището на [населено място], одържавени от тях по реда на ЗНЧИМП през 1947г. Обсъдил е СТЕ, съпоставяща плановете на солниците от 1938г. /отразяващ броя и площта на съоръженията/ и плана от 1954г., и е приел, че одържавеният имот е идентичен с имоти пл. № * и *. По следващия план от 1968г. тези два имота попадат в границите на парцел * за О. и парцел * – за О., кв.1123 и частично в парцел *-за промкомбинат, кв.113. По кадастралния план от 1986г. бивши имот пл. № * и пл. № * попадат в границите на няколко имота, единият от които е имот пл. № *, записан на „Бутед“ ЕООД, който включва 2 676 кв.м. от имот пл. № * и 1122 кв.м. от имот пл. № *. По действащия РП от 1988г. бивши имоти пл. № * и пл. № * попадат в УПИ * –за О. и УПИ * – за О. в кв.112 и в УПИ за Д. „М“ кв.112а и в уличната регулация. Съобразно КК от 2009г. имотите подадат в границите на ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 11 929 кв.м. От този имот са били образувани три имота като бившите солници на Г.М. с площ от 3 876 кв.м. попадат в ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 6 745 кв.м., от които в УПИ *-О. влизат 1114 кв.м., в УПИ * – О. – 2762 кв.м. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992г. солниците са съществували реално в размера, в който са били национализирани. Върху имота са изградени постройки от сглобяеми метални конструкции, попълнени с тухлена зидария като едната от сградите е навес, а другата е полуразрушена, които според вещото лице могат да бъдат демонтирани. За изграждането на сградите липсват строителни книжа, те нямат траен градоустройствен статут и не е провеждана процедура по отреждането им. При тези данни за застроителния режим на постройките няма основание да се приеме, че имотът не е подлежал на възстановяване, тъй като характеристиката им на временни постройки не води до създаването на качествено нов обект на собственост, различен от отчуждения. За неоснователно е прието възражение на ответника, че поради извършеното строителство имотът не съществува реално в размерите, в които е бил отчужден. Налице са предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост върху претендираната от ищците реална част от процесния имот, а именно имотът е бил собственост на наследодателите на ищците; одържавен е на основание ЗНЧИМП, включен в приложното поле на цитираната норма, към момента на влизане в сила на закона съществува реално до размерите, в които е отчужден и е в патримониума на търговско дружество с държавно имущество. За неоснователно е прието възражението на ответното дружество за трансформиране на правото на собственост в право на обезщетение съобразно § 6, ал.1 ЗППДОП /отм./. По приложение разпоредбата на § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОП /отм./, според която лицата, чиято собственост е възстановена по ЗВСОНИ да могат да заявят своето вещно право пред органа по чл.3 най-късно в двумесечен срок след обнародване решението за приватизация на предприятието, в което е включен съответният имот, е прието че в законовата норма не са поставени специални изисквания за формата и съдържанието на така предвиденото заявление на лицата, възстановили собствеността си по реда на ЗВСОНИ. В случая липсват доказателства ищците да са подали пряко заявление до Агенцията по приватизация като орган по чл.3 ЗППДОП /отм./ в посочения срок. По делото, обаче, са налице данни, че ищците са уведомили държавата, чийто орган е Агенцията по приватизация чрез предявяване на иск по чл.108 ЗС за ревандикация на възстановения им по реда на ЗВСОНИ недвижим имот като искът е предявен срещу държавата, община Поморие и ТУДА- Бургас. По подадената искова молба е образувано гр.д. № 32/97г. на РС-Поморие. С влязло в сила решение по това дело /приложено към настоящата искова молба/ съдът като е признал правото на ищците да получат владението на имота си е уважил предявеният от тях ревандикационен иск. Така заявената от ищците пред 1997г. претенция има стойността и значението на заявяване на вещното им право, за което се сочи в § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОП /отм./. Установените безспорни факти, че реституцията на имота е станала с влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992г., а процедурата по приватизация на ответното дружество е открита с решение № 854 от 03.12.1998г., обн. ДВ бр. 154/1998г. сочат, че още преди откриване на процедурата по приватизация на възстановената по закон собственост ищците като наследници на отчуждения собственик, са заявили своето искане за реално връщане на вещното право на собственост. За това тяхно заявено вещно право органът по приватизация узнава чрез правния анализ на приватизиращото се предприятие, с който се установява действителното финансово-икономическо състояние на дружеството, изготвян на основание чл.4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация /отм./ и в който анализ се посочват и недвижимите имоти, които са били отчуждени от бивши частни собственици. При заявено ясно вещно право не е необходимо повторно заявяване на правото в срока по § 6, ал.1, изр.1 ПЗР на ЗППДОП /отм./. Правото на ищците да искат реалното връщане на процесния имот не е трансформирано в право да получат само обезщетение съгласно § 6,ал.1, изр.2 ПЗР на ЗППДОП /отм./, поради което липсват пречки по смисъла на тази разпоредба за реално възстановяване на собствеността върху процесния имот.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Така поставените въпроси не предпоставят допускане до касационна проверка на обжалвания акт. Те не са разрешени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 293 и сл. ГПК и процесуалните задължения на въззивната инстанция като инстанция по същество да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и др./. В съответствие с тази практика въззивният съд е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства, относими към допустимостта на производството, и е изложил собствени мотиви по приетата фактическа обстановка и по оплакванията на страните. При новото разглеждане на делото той е съобразил дадените му с отменителното решение на ВКС указания по приложение на материалния и процесуалния закон. Съобразил е приетото от касационната инстанция по материалноправните предпоставки за реституция на имота по реда на чл.1 ЗВСОНИ. Изложил е съображения, че са налице предпоставките за реституция, тъй като построеното в имота не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Изводите са направени въз основа на приетото по делото експертно заключение и не са в противоречие със соченото ТР№1/1995г., ОСГК. Въпроси №1 и №4 и поддържаните във връзка с тях доводи не кореспондират с приетото от въззивния съд. Той не е основал изводите си на неприет по делото документ, а на приложените към исковата молба доказателства, в т.ч. влязло съдебно решение по гр.д.№ 1065/2000г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по въззивна жалба срещу решение на РС-Поморие по гр.д.№32/1997г., постановено по предявен от настоящите ищци -наследници на реституирания собственик, срещу държавата, община Поморие и ТУДА- Бургас иск по чл.108 ЗС за процесния имот. Направил е извод, че с предявяване на иска е налице надлежно заявено вещно право спрямо държавата и не е необходимо повторното му заявяване пред органа за приватизация и в срока по § 6, ал.1, изр.1 ПЗР ЗППДОП /отм./. Развитите доводи, че органът по приватизация узнава за заявеното от правоимащите искане за реално връщане на вещното право на собственост чрез правния анализ на приватизиращото се предприятие, с който се установява финансово-икономическото му състояние и недвижимите имоти, които са били отчуждени от бивши собственици, не са основани на неприети документи /правен анализ/, а представляват съображения по прилагане на правната норма. При това положение сочената от касатора практика на ВКС /решение №58/2014г., по гр.д.№7025/2013г., ВКС, ІІ г.о./ не може да се приеме за относима. Неотносимо към решаващите изводи на въззивния съд по приложението на §6 ПЗР ЗППДОбП /отм./ и с оглед така поставения въпрос №4 е и решение №13/1995г. по конст.д.№11/1995г. на КС на РБ и изводите в него, на които се позовава касаторът, че „след като вещното право не е заявено в дадения срок, допустимо е то да бъде заместено от обезщетение” като „алтернативен способ за реализиране на възстановеното право на собственост”, за „да се съчетаят интересите на собствениците с нуждите на приватизационния процес”. Въззивният съд е приел, че вещното право е заявено и то преди да започне да тече срокът по §6,ал.1, поради което не е преклудирано правото на ищците да искат реално връщане на имота.
Във връзка с посоченото основание по чл.280,ал.1т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по така поставения въпрос – „наличието на висящ иск за собственост изпълнява ли изискването на §6,ал.1 ЗППДОбП /отмл/ за уведомяване на органа по чл.3 с.з., в случаите че Агенцията по приватизация не е страна по делото, както и приватизиращото се предприятие и липсват данни за надлежно уведомяване на АП и отразяване на тези претенции в правния анализ” следва да се посочи, че не са развити релевантни доводи, които да обосноват допустимост на касационното обжалване. Не е налице непълна или неясна правна норма, налагаща тълкуване, чрез което да се създаде съдебна практика по прилагането й. Не се налага и промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или осъвременяване на тълкуването на правните норми с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Конкретиката на поставения въпрос предполага и конкретен отговор по всеки отделен случай с оглед събрания доказателствен материал.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски, следва да се приеме, че с оглед приложените доказателства право на такива имат ответниците по касация – М. В. М. и Д. С. Л.. На тях следва да се присдъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 26/12.06.2018 г. по гр. д. № 70/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Бутед” АД, гр. Бургас, да заплати на М. В. М. и Д. С. Л. със съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1 – адвокат Т. И., разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на общо 600 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: