1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 30.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1147 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 8291/27.03.2017г., постановено в закрито заседание на 23.03.2017г. по ч. гр. дело № 17985/2015г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, е отменено определение от 22.10.2014г. по гр. дело № 18928/2014г. на Софийски районен съд, 49 състав в частта, с която е прекратено производството по делото и е изпратено на Административен съд София по компетентност по иска за обявяване нищожност на решение на ИК на Български футболен съюз /Б./ от 2009г. за одобряване на В. Р., П. Г. и Л. Ц. за арбитри при Арбитражен съд при Б., и делото в тази част е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Със същото определение Софийски градски съд е потвърдил определението от 22.10.2014г. по гр. дело № 18928/2014г. на Софийски районен съд, 49 състав в останалата обжалвана част, с която е прекратено производството по делото на Софийски районен съд в частта по иска за обявяване на нищожност на решението по арбитражно дело № 5/2010г. на Арбитражен съд при Б. и искова молба вх. № 5431/09.04.2014г. в посочената й част е изпратена на ВКС по компетентност.
Ищцата К. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. твърди, че във връзка със спор между нея като лицензиран агент на играчи към Б. и представител на [фирма] и ответника [фирма] с решение от 22.12.2009г. Комисията за лицензиране и за дейността на агенти и играчи на Б. /КЛДАИ/ е уважила предявения от нея иск, като е осъдила ответника да й плати непогасени парични задължения в размер на 660 000 евро. По повод на подадена от П. [фирма] жалба А. съд при Б. с решение от 22.06.2010г. по арб. дело № 5/2010г. е отменил решението на КЛДАИ като незаконосъобразно и е присъдил разноски.
Ищцата поддържа становище, че посоченото решение на Арбитражния съд при Б. е невалидно – нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав, състоящ се от незаконосъобразно избрани членове и председател, които са били одобрени от незаконно избран Изпълнителен комитет. Твърди, че решенията на Изпълнителния комитет /ИК/, избран на VI-ти конгрес на Б., са незаконосъобразни и не пораждат правен ефект поради това, че с влязло в сила решение от 03.05.2012г. по т. дело № 3488/2011г. на Софийски апелативен съд, 5 състав са отменени решенията, взети на VI-ти конгрес на Б., проведен на 30.01.2009г., в резултат на което обстоятелството за нов състав на ИК, избран на VI-ти конгрес на Б., е заличено по партидата на Сдружение „Български футболен съюз“ с решение от 17.01.2014г. по ф. д. № 6746/1992г. на СГС. Ищцата излага съображения, че решенията на незаконосъобразния ИК, избран на VI-ти конгрес на Б., с които са одобрени арбитрите на Арбитражния съд при Б., също са незаконосъобразни, а арбитражните състави, в които са участвали арбитри, одобрени от посочения ИК, представляват некомпетентен орган, тъй като същите не са формирани по императивно предвидения от закона ред – от арбитри от листата при АС при Б., одобрени от легитимен ИК на Б..
Ищцата моли решението от 22.06.2010г. по арбитражно дело № 5/2010г. на АС при Б. да бъде прогласено за нищожно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид заявената претенция и данните по делото, намира следното:
Пред КЛДАИ и АС при Б. е съществувал спор между К. П. и [фирма], от една страна, и П. [фирма], от друга страна, за заплащане на определени суми по договор за покупко-продажба на трансферни и състезателни права, споразумение /договор за агентство/ и договори за посредничество за определени футболисти. С решение № 01/ 22.12.2009г. Комисията за лицензиране и за дейността на агенти и играчи на Б. /КЛДАИ/ е задължила ответника П. „Ц.“ ААД да заплати на представляваните от агента и [фирма] сумата в размер на 660 000 евро. По повод на подадена от П. [фирма] жалба АС при Б. с решение от 22.06.2010г. по арб. дело № 5/2010г. е отменил решението на КЛДАИ като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗМТА и § 3, ал. 1 ПЗР на ЗМТА този закон се прилага за международния търговски арбитраж, основан на международно арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България /ал. 1/ и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България с изключение на конкретни правни норми /§ 3, ал. 1/. Арбитражът по този закон разрешава граждански имуществени спорове, вкл. спорове от търговски сделки. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Следователно по реда на ЗМТА може да се разрешават спорове, за които има сключено арбитражно споразумение, с което страните изразяват съгласието си да възложат на арбитраж /арбитър, състав от арбитри или арбитражен съд/ да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение, и които не са изключени от арбитруемост съобразно чл. 19, ал. 1 ГПК. Арбитражното решение, постановено на основание ЗМТА, има присъщите последици на съдебно решение, с което се разрешава гражданско-правен спор, като има изпълнителна сила и сила на пресъдено нещо. То подлежи на отмяна на основание чл. 47 ЗМТА при наличие на някоя от визираните предпоставки, като спорът се разглежда от Върховния касационен съд.
С разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 10 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ Държавата е предоставила на спортните организации, една от които е Б., правото да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, да приемат правила за дейността на арбитражния орган към тях, който да се произнася по възникване, спиране, отнемане и прекратяване на състезателните права и по спорове, определени в правилниците на федерации.
Съгласно чл. 1 от Устава на АС при Б., А. съд при Б. е юрисдикцията, решаваща споровете в системата на футболния съюз и неговата компетентност е уредена в раздел IV, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Устава на АС при Б.. В чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава е предвидено, че АС при Б. разглежда и решава като въззивна /втора/ инстанция споровете между футболисти или клубове и агенти на футболисти относно изпълнението или неизпълнението на сключени договори, като в тези случаи предмет на обжалване пред АС при Б. е решението на Комисията за лицензиране на агенти на играчи. Следователно в случаите на спорове между агенти на футболисти и клубове по силата на закона компетентната първа инстанция е Комисията за лицензиране на агенти на играчи, а второинстанционното производство се провежда пред АС при Б.. На основание чл. 38 от Правилника на АС при Б. арбитражното решение е окончателно и задължително за страните, за Б., за П. и за техните членове.
Арбитражното решение – предмет на настоящия иск не е постановено въз основа на сключено между страните арбитражно споразумение по смисъла на чл. 19 ГПК и не попада в предметния обхват на чл. 1, ал. 1 ЗМТА и § 3, ал. 1 ЗМТА, поради което разпоредбата на чл. 47 ЗМТА не намира приложение и спорът за отмяна на решението на АС при Б. е недопустим. Арбитражът при Б. не възниква по силата на споразумение между страните по повод уреждане на имуществени отношения между тях. Независимо от обстоятелството, че е налице имуществен елемент, спорът е свързан с представителство на футболисти и сключените от агента с П. [фирма] договори за посредничество за сключване на професионални трудови договори с определени футболисти. Представителството на футболиста от неговия агент и отношенията между агента и клуба са част от отношенията между футболисти, агенти и клубове, членуващи в Българския футболен съюз и като такива по силата на чл. 19, ал. 1, т 10 от ЗФВС са изключени от подведомствеността на съдилищата.
Арбитражното производство е проведено на основание Устава и Правилника на АС при Б. и арбитражното решение съществува като правен акт в резултат на предоставената със ЗФВС от държавата на Българския футболен съюз компетентност за осъществяване на спортно правосъдие в рамките на спортната федерация. Законодателят не е предвидил ред за отмяна на решението на АС при Б., нито е препратил към разпоредбата на чл. 47 ЗМТА. Следователно искането за отмяна на решение от 22.06.2010г. по арб. дело № 5/2010г. на АС при Б. по реда на чл. 47 ЗМТА е недопустимо. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 104/26.07.2010г. по т. д. № 172/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 682/30.08.2011г. по ч. т. д. № 756/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 95/14.04.2016г. по т. д. № 3541/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 369/28.09.2016г. по ч. т. д. № 1449/2016г. на ВКС, ТК, I т. о.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1147/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение поради недопустимост на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, Търговска колегия, друг тричленен състав с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.