О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
С., 04.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
Н. М.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 395/2015 година
Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 389 от 11.11.2014 г. по ч. гр. д. № 414/2014 г. на Окръжен съд –Видин, с което е потвърдено определение № 257 от 01.09.2014 г. по ч. гр. д. № 210/2014 г.на Районен съд – Белоградчик. С това определение е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 710/20.08.2008 г. За да постанови обжалваното определение въззивният съд, въз основа на данните по делото, че длъжникът по заповедта И. А. Х. е починал преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК от настоящия жалбоподател, е изложил съображения, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и с лице, което преди образуване на съответното производство по ГПК не е съществувало като правен субект, не може да възникне валидно процесуално правоотношение.
Касаторът поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, с изключение на прекратителните въззивни съдебни актове, т. е. по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК – с които е оставена без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд. В случая предмет на обжалване е въззивно определение на Видински окръжен съд, постановено по частна жалба срещу съдебен акт на Районен съд-Белоградчик по чл. 415, ал. 2 ГПК и по нея въззивният съд се произнесъл по съществото й, като е потвърдил определението на заповедния съд.
Следователно въззивният съдебен акт, който частният касатор обжалва по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е от категорията определения, по отношение на които с цитираното тълкувателно решение е прието, че не подлежат на касационен контрол. Това изключва допустимостта на подадената частна касационна жалба и производството по нея следва да бъде прекратено.
С настоящото определение съдът само констатира необжалваемостта на въззивния съдебен акт, поради което то не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 389 от 11.11.2014 г. по ч. гр. д. № 414/2014 г. на Окръжен съд –Видин.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 395/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: