О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 06.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1059 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. В. срещу решение № 1004/22.06.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1256/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. М. А. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен отрицателен установителен иск от С. М. А. по чл.254 ГПК /отм./ срещу [фирма] за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 7008 евро, за която е издаден изпълнителен лист на основание чл.237 б.”е” ГПК /отм./. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е отменено от САС, като е постановено друго, уважаващо изцяло предявения иск със законните последици. САС е приел, че страните са сключили договор за финансов лизинг от 14.06.2006 г., по силата на който ответното дружество се е задължило да придобие лек автомобил марка „Ауди” и да го предостави за ползване на ищцата при заплащане от нея на определени първоначална и следващи месечни парични вноски. За обезпечаване на задълженията на С. А. по този договор, тя е издала запис на заповед в полза на лизингодателя. На 08.09.2006 г. лизингодателят е прекратил договора, а на 13.03.2007 г. се е снабдил с изпълнителен лист срещу С. А. въз основа на издадения запис на заповед. За установяване недължимостта на сумата по така издадения изпълнителен лист е предявен отрицателен установителен иск от С. А.. САС е приел, че този иск е основателен, тъй като от изслушаните заключения на вещи лица А. и Г., неоспорени от страните, е установено, че дължимите към прекратяване на договора лизинговите вноски са изплатени от С. А. дори в по-голям размер от дължимото. С оглед на това САС е приел, че С. А. не дължи плащане по издадения изпълнителен лист въз основа на подписания запис на заповед, издаден за обезпечаване на задълженията й по договора за лизинг.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а излага доводи, свързани с приетото от САС за дължимите и изплатени лизингови вноски от С. А., като от това извежда въпрос: отпада ли задължението на длъжник по запис на заповед, изпълняващ обезпечителна и гаранционна функция спрямо каузални правоотношения, ако длъжникът извърши плащане по каузалното отношение след предявяване на записа и издаване на изпълнителния лист. Така формулираният въпрос, при липса на каквито и да е данни за несъгласие на касатора с установеното и прието от САС относно обезпечителната и гаранционна функция на издадения запис на заповед спрямо задължението по лизинговия договор, както и изпълнението на задължението на С. А. по този договор, изразява само несъгласието на касатора с крайния изход на делото, с договореното от него като страна по договора и предприетото /все от него/ по изпълнението на договора. Това несъгласие не представлява въпрос, обусловил като разрешение изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от липсата на формулиран въпрос, обусловил изхода на спора, съобразно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Посочването на текста на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не мотивира приложението му, а касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 както изисква и т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна следва да се присъдят направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1004/22.06.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1256/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма] чрез адвокат А. В. със съдебен адрес [населено място], [улица] вх.”А” ет.1 ап.3 да заплати на С. М. А. от [населено място],[жк]вх.”В” ет.3 ап.18 направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.