3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.280
София, 09.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и четиринададесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 1287/2014 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 7752/31.07.2012 г. на Н. М. К.–К. със съдебен адрес [населено място] срещу Определение № 41 от 12.02.2013 г. по ч.т.д.№ 330/ 2012 г. на състав на Първо търговско отделение на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане частната й жалба с вх.№ 9/03.01.2012 г. срещу определение на № 1158 от 09.11.2011 г. по ч.т.д.№ 1097/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Ответникът Взаимоспомагателна кредитна асоциация на частните стопани „Съгласие 96”, със седалище [населено място], Общ. В. Т. в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор изразява становище, че частната жалба е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В съобразителната част на обжалваното определение съставът на Първо търговско отделение на ВКС е посочил, че обжалваният съдебен акт на Пловдивския апелативен съд № 1158 от 09.11.2011 г. по ч. гр. д.№ 1097/2011 г., с който при запазване висящността на въззивното производство между първоначалните / главни / страни по спора е отменено определение на Великотърновския апелативен съд от 24.09.2010 г. по в.гр.д.№ 244/2010 г. по описа на с.с. за конституиране на Н. М. К.- К. като страна в процеса, в качеството й на необходим другар на ищцата – въззивник И. М. К. – Й. и е прекратено производството по делото по отношение на нея, не е от категорията определения, имащи преграждащ по-нататъшното развитие на производството по делото характер, нито обжалваемостта му е изрично предвидена от законодателя, поради което може да бъде изменяно или отменяно от същия съд/ въззивната инстанция/ при допусната „грешка или пропуск”, съответно при настъпило изменение в обстоятелствата, при които е било постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол, по аргумент от чл.253 ГПК.
Определението е неправилно.
Незаконосъобразно тричленен състав на ВКС, ТК е приел, че определението в частта, с което въззивният съд, на когото делото е било препратено за разглеждане по реда на чл.23, ал.3 ГПК, е отменил постановено във въззивното производство от друг съдебен състав определение за конституиране на Н. М. К.- К. като задължително необходим другар на жалбоподателя – ищец И. М. К.- Й. по предявените обективно съединени искове срещу Взаимоспомагателна кредитна асоциация на частните стопани „Съгласие 96”, [населено място] и е прекратено производството по делото по отношение на последните е от категорията определения по смисъла на чл.253 ГПК, поради което не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
По общо правило, всички въззивни определения, правилността на които не се проверява по повод обжалване на самото въззивно решение, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, а от това следва, че да се възприеме застъпеното в определението на тричленния състав на ВКС становище означава да не се държи сметка за целите на прекратяването, като институт на процесуалното право.
Същевременно, от обстоятелството, че прекратяването на делото по отношение на новоконституираната ищца е последица от констатацията на решаващия съд, че спорното правоотношение сочи на обикновено, а не на необходимо другарство с първоначалния ищец и същата няма гарантирано участие като главна страна в процеса, за да бъдат конституирана във въззивното производство не следва, че между страните въобще не е възникнало процесуално правоотношение, породило до отмяната му съответни правни си последици.
Следователно, доколкото с обжалваното определение се заличават същите с обратна сила и се пресича възможността по отношение на частния жалбоподател Н. М. К.- К. делото да завърши с постановяване на съдебен акт, това само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че то е преграждащо за по – нататъшното развитие на производството в тази му част и подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Ето защо в тази му част обжалваното определение на състав на І т.о. на ВКС следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на частната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 41 от 12.02.2013 г. по ч.т.д.№ 330/2012 г. на ВКС, ТК, І-во отд. в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Н. М. К.–К. с вх.№ 9/03.01.2012 г. срещу определение № 1158/09.11.2011 г. по ч.т.д.№ 1097/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС, ТК за разглеждане по същество на частна жалба вх.№ 9/03.01.2012 г. на Н. М. К.–К.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: