О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр.София, 26.03.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 194 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.10.2008г. по гр.д. № 744 / 2008г., с което Старозагорски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 31.08.2007г. по гр.д. № 120/2007г. на Радневски районен съд, е отхвърлил предявените от Г. М. Г. искове срещу Р. „Т”, клон на М. „М”ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Г. М. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Р. „Т”, клон на М. „М”ЕАД в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационнато обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Г. М. искове срещу Р. „Т”, клон на М. „М”ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и е приел, че наложеното наказание дисциплинарно уволнение със Заповед №104/21.07.2006г. на основание чл.188, ал.1, т.3 КТ е законосъобразна. Съдът е изложил съображения, за това че прекратяването на трудовия договор е законно, тъй като работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение за допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина, свързани с нарушение на задълженията му като пазач невъоръжена охрана да упражнява контрол с оглед забрана за изнасяне на вещи от рудника, тъй като на 13.07.2006г. при извършена проверка от полицията е установено, че изнася от рудника без надлежно разрешение 120л гориво и 35кг меден проводник. Прието е за установено, че е спазена процедурата по налагане на наказание-изслушани са обяснения на работника и наказанието е наложено с мотивирана заповед. Прието е също така, че не е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 КТ даваща закрила при уволнение на работници страдащи от определение болести- в случая исхемична болест на сърцето, тъй като е взето мнение на ТЕЛК на 21.02.2007г. и разрешение на инспекцията по труда на 22.02.207г., а заповедта е връчена на 23.02.2007г., т.е. преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно наличието на закрила за някои категории работници по смисъла на чл.333,ал.1, т.3 и ал.2 КТ в противоречие с практиката на ВКС и който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочва решение от 10.05.2004г. по гр.д. №1742/2002г. на ВКС, в което е дадено разрешение, че тази закрила е предварителна. Поддържа също така, че е разрешен и съществен процесуален въпрос, а именно относно прилагането на чл.188 ал.1 ГПК/отм/ в съответствие с т.19 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, изискваща въззивният съд да направи свои собствени правни изводи преценявайки всички доказателства по делото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно предварителната закрила, с която се ползуват работниците страдащи от определени болести визирана в разпоредбата на чл.333 КТ, но съдът като е извършил проверка на всички доказателства е направил извод, че предварително е взето мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда, е постановил решението си в съответствие с трайната практика на съда по приложение на материалния закон. Именно в трайната практика на ВКС е дадено разрешение, че съгласно чл. 333, ал. 1, т.3 КТ (ред. ДВ, бр. 100 от 1992 г.) закрилата по този текст се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Възможно е връчването на заповедта за уволнение да съвпада с момента на прекратяване на трудовия договор или да го предхожда, без това обаче, да е относимо към действието на предварителната закрила по чл. 333 КТ. Правнорелевантен за действието на закрилата е моментът на връчване на заповедта за уволнение – моментът, в който изявлението за прекратяване на договора достига до адресата, независимо от момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Направените в жалбата оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Налице е трайна съдебна практика която приема, че преценката за това дали е налице нарушение на трудовата дисциплина и доколко тежко е то, ако е налице такова, съставлява конкретно фактическо състояние, чието установяване не касае обективно състояние, а е въпрос на доказване на конкретни факти. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на материалния закон, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не са изложени и конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за предварителната закрила при уволнение визирана в разпоредбата на чл.333 КТ влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 30.10.2008г. по гр.д. № 744 / 2008г. на Старозагорски окръжен съд, по жалба на Г. М. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: