ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 280
гр. София, 09.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 445 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Д. Н. срещу решение № 713 от 30.10.2008 г. по гр. д. № 78/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация ОСЗ с. С., Д. лесничейство с. С. и РУГ гр. Б. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 356 от 27.11.2007 г. по гр. д. № 282/07 г. на Районен съд гр. С., с което е отхвърлен иска на Л. Н. с правно основание чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ. Изложил е съображения, че процесните гори не са били заявени за възстановяване, но с ангажираните доказателства правото на собственост на касатора не е доказано. Декларацията, подадена от наследодателя през 1949 г. за притежавани непокрити земеделски имоти, не установява права, тъй като не представлява документ по смисъла на чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ. Тя е частен документ без дата на изготвяне, който не е бил заверен от длъжностно лице. Отхвърлил е доводите на касатора за придобиване на горите по давност и е отказал събиране на гласни доказателства за установяване на собствеността.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран съществен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Анализът на фактите и твърденията посочени в изложението навежда на извода че същественият въпрос, който е решен неправилно от съда, е за доказателствата необходими за доказване правото на собственост върху одържавени гори. Твърди се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата. Въпросът е съществен, тъй като има отношение към правилността на решението.
ВКС счита че не е налице основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Приложената практика не подкрепя доводите на касатора. За представеното решение без номер и дата по гр. д. № 1468/00 г. на Окръжен съд гр. Б. няма доказателства че е влязло в законна сила, затова не е основание за преценка на допустимостта на касационното обжалване. Няма различие в тълкуването и прилагането на чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ във въззивното решение, в сравнение с приетото в решение от 23.10.2007 г. по гр. д. № 504/07 г. на Окръжен съд гр. С.. В решението на окръжния съд е възпроизведен текстът на чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ, като допълнително е обсъдено естеството на емлячния регистър като официален документ, удостоверяващ изявлението на лицето, че записаните земеделски имоти са негова собственост и неговото попълване от длъжностното лице. По делото не е представено и не е обсъждано като доказателство извлечение от емлячен регистър. Съдът е изложил съображенията си, че представената от касатора декларация не е посочена като доказателство установяващо правото му на собственост. Затова не се касае за тълкуване нормата на чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
По тези съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 713 от 30.10.2008 г. по гр. д. № 78/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: