ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 280
София, 07.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 242 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. от с. Г. против решение № 508/25.11.2008 г. по т.д. № 875/2008 г. на Варненски ОС, с което се оставя в сила решение № 2359/11.07.2008 г. по гр.д. № 2232/2006 г. на Варненски РС, с което се: 1. Прекратява производството по предявените от касатора против БДЖ ЕАД-София искове с правно основание чл.79,ал.1, предл.първо ЗЗД във вр. с чл. 66 ЗЖТ за осъждане на последното да изпълни реално задължението си по сключен договор за превоз от 23.08.2005 г. с действие от 1.09.2005 г. до 30.11.2005 г., считано от датата на забавата 15.09.2005 г. до действителното му изпълнение, и чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта по предявения от касатора против ИА Ж. администрация-София иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди., 2. Отхвърля предявения от касатора против БДЖ ЕАД-София иск с правно основание чл.79,ал.1,предл.второ ЗЗД във вр. с чл.66 ЗЖТ за заплащане на сумата 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от забавено и лошо изпълнение на задължения по договор за превоз обективиран в абонаментна карта № 3091142793/23.08.2005 г. със срок на действие 1.09-30.11.2005 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. За недопустимост на искова претенция за неимуществени вреди от неизпълнен договор за превоз на пътник по чл.59 ЗЖТ, на договорно основание-чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД., 2. За несъвместимост между договорната и деликтна отговорност в резултат на лошо и некачествено изпълнение на договора за превоз на пътник, което представлява и деликт., 3 Относно предмета на СПН.
І. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По първите два въпроса са приложени Р № 761/15.07.2003 г. по гр.д. № 2675/2002 г. на V г.о., че длъжникът е този, който трябва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина-чл.81,ал.1 ЗЗД, и Р № 481/10.04.2005 г. по гр.д. № 1521/2003 г. на І т.о., че въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба. По третия въпрос е цитирано Р № 17/22.02.2009 г. по гр.д. № 3047/97 г. на ІV г.о., че формалното различие във времето на предявяване на исковете не е определящо досежно действието на СПН, чийто предмет обхваща само спорното материално право.
Релевираната от касатора предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице само, ако такъв въпрос би се оказал решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, респ. на ВС до 1966 г., а също и с практиката на отделните състави на ВКС при действие на новия ГПК. Практиката на тричленните състави на ВКС по отменения ГПК се включва в т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
С обжалваното решение е прието следното:1. Искът по чл.79,ал.1, предл.1 във вр. с чл.49 и 45 ЗЗД е за реално изпълнение на договор с изтекъл срок и затова ищецът няма правен интерес-арг. чл.79,ал.2 ЗЗД., 2. Производството по искът по чл.1,ал.1 ЗОДОВ подлежи на прекратяване, тъй като е налице пълно обективно и субективно тъждество с вече разрешен правен спор с решение от 21.02.2007 г. по в.т.д. № 805/2006 г. на ВОС., 3. Искът по чл.79,ал.1,предл.2 ЗЗД за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД правилно е отхвърлен, не само защото се касае за договорна, а не за деликтна отговорност, но и защото не е доказано реалното настъпване на тези вреди.
Затова, приложеното от касатора решение по чл.81,ал.1 ЗЗД в случая няма отношение, защото все пак с обжалваното решение е прието, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на поето с договора задължение, но не е доказано причиняването на неимуществените вреди. Отделно от това, отговорността на превозвача при договор за превоз на пътници е уредена в чл.74 и сл. ЗЖТ.
При зачитане силата на присъдено нещо, въззивният съд се е съобразил с обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо, като не е повдиган въпросът за формалното различие във времето на предявяване на искове с идентичен предмет.
Твърденията, че въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи във въззивната жалба и неправилно е приложен материалния закон, биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
В случая въззивният съд се е произнесъл по всички съществени доводи относими към предмета на доказване по делото.
ІІ. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК е приложено Р № 1809/7.12.99 г. по гр.д. № 654/99 г. на ІV г.о., с което е прието, че превозната организация дължи заплащането на обезщетение за увреждането на пътник, ако той е пострадал и поради невъзможност да се затвори прозорецът на вагона-чл.49 ЗЗД. В случая няма идентитет с обжалваното въззивно решение.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 508/25.11.2008 г. по в.т.д. № 875/2008 г. на Варненски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: