О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр.София, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3972 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. М. против решение № 1629 от 07.03.2019 г., постановено по гражданско дело № 13458 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 305197 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 51913 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, II ГО, 73 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против „Актавис“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди това длъжност.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. За да възникне задължение за работодателя по смисъла на чл.333 от КТ да се изиска съгласие от Инспекцията по труда, следва ли първо работникът да предостави информация или да твърди дали страда или не от някои от заболяванията по Наредба № 5 от 1987 г.?
2. Когато работодателят не отправи искане до работника във връзка със защитата по чл.333 от КТ и не е предоставил срок за представяне на документите, непредставянето им от страна на уволнения работник може ли да влече негативни за него последици?
3. От кой момент става юридически факт съкращаването на щатна бройка? От момента, в който се вземе решение за съкращаването, или от датата на връчването на заповедта на работника?
Ответникът „Актавис“ ЕАД смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Трудовото правоотношение на М. Ж. М., заемаща длъжността „мениджър проекти“ в „Актавис“ ЕАД, е било прекратено поради съкращаване в щата с връчено на 29.07.2013 г. предизвестие. В исковата си молба за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната длъжност тя е посочила, че не е имало реално съкращаване на длъжността, тъй като тя продължава да съществува и след нейното уволнение. Трудовите функции на длъжността се припокриват почти напълно с трудовите задължения на други две длъжности-„продуктов мениджър Неврология“ и „регионален мениджър за [населено място]-Кардиология“, които са били свободни към датата на уволнението и. Аналогична длъжност е била и на мениджъра на отдел. Действителната причина за уволнението и било желанието и за надомна работа, което не било зачетено от работодателя. Според нея има явно несъответствие между датата на връщането и на работа и датата на съкращението. Според щатното разписание съкращението е от 1.7.2013 г., тя се е завърнала от майчинство на 11.03.2013 г. и е продължила да работи до 29.07.2013 г. Ако е имало действително съкращение на щата, тя е следвало да бъде уволнена веднага, а не двадесет дни по-късно. Изтъкнала е също, че не е извършен подбор по чл.329 от КТ. Преди връчване на препис от исковата молба на ответника с молба от 7.10.2013 г. ищцата е въвела като основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед твърдението, че не е спазена процедурата по чл.1, ал.2 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат право на особена закрила по чл.333, ал.1 от КТ. Преди да извърши уволнението работодателят не е поискал от нея информация дали боледува от някоя от болестите, описани в чл.1, ал.1 от Наредбата.
В отговора на исковата молба работодателят е възразил, че съкращението е реално и е извършено със заповед на изпълнителния директор от 1.7.2013 г. Подбор не е бил необходим, тъй като е съкратена единствена щатна бройка в отдела, а проверката на здравословното и състояние е била извършена въз основа на наличната документация в трудовото и досие. Освен това ищцата не твърди, че страда от някое от заболяванията, посочени в Наредбата и обуславящи закрила по чл.333 от КТ.
Софийският районен съд е отхвърлил предявените искове. Приел е, че е била реално съкратена единствената щатна бройка, поради което не е било необходимо работодателят да извърши подбор. Счел е за неоснователно възражението за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на процедурата по чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г., тъй като ищцата нито твърди, нито доказва да страда от заболяване, което да предполага закрила по реда на чл.333 от КТ.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, като е споделил мотивите, но е изложил и свои съображения по съществото на спора. Анализирайки структурата и функциите на другите длъжности, посочени от ищцата като сходни, този съд е достигнал до изводите, че са различни по своята същност. Длъжността на ищцата е била единствена в съответната обособена структура на предприятието и затова подборът не е бил задължителен. Приел е също, че съкращението в щата е реално. Взетото решение за съкращаване в щата няма автоматично прекратително действие спрямо служителите, заемащи съкращаваните длъжности, а следва да се спази определена процедура. Ето защо полагането на труд от ищцата за времето от 11.07.2013 г. до връчването на предизвестието на 29.07.2013 г. не води до извод за фиктивно съкращаване на щата. Констатирал е, че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели запазване на работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни съображения. Затова значение има единствено дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът/служителят е страдал от заболяване по чл.1 от Наредба № 5., а не дали работодателят е спазил процедурата по ал.2 на същия член. След като ищцата изобщо не твърди, че страда от това заболяване, не е налице основание за отмяна на уволнението поради нарушение на закрилата по чл.333 от КТ.
От мотивите на въззивния съд е видно, че първите два въпроса на касатора са от значение за изхода на спора дали неспазването на процедурата по чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, води до незаконосъобразност на уволнението, ако работникът/служителят не твърди и не доказва, че страда от такава болест. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата гласи, че предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в алинея първа. Даденото от въззивния съд разрешение съответства на практиката на ВКС, отразена в цитираното решение № 364 от 4.04.2014 г. по гр. д. № 1514/2013 г. на IV ГО на ВКС. Според тази практика закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели запазване на работника/служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни съображения. Затова е от значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът/служителят е страдал от заболяване по чл.1 от нормативния акт, а не дали са изпълнени процедурните задължения по Наредбата, с изключение на случаите на злоупотреба с право. Макар в цитираното решение да се посочва, че няма значение неизпълнението на процедурните задължения на работника/служителя, този извод е принципен и се отнася за двете страни в правоотношението. Когато работникът/служителят не страда от посочените в Наредбата заболявания, нарушенията на процедурата не могат да обусловят незаконност на уволнението, тъй като закрилата по чл.333 от КТ обхваща само действително боледуващи работници или служители. Следователно по първите два въпроса решението на въззивния съд съответства на приложимата практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Третият въпрос на касатора следва да се отнесе към съображенията на въззивния съд, че приетото на 1.7.2013 г. решение за съкращение в щата няма автоматично прекратително действие спрямо служителите, заемащи съкращаваните длъжности, а следва да се спази определена процедура. Затова полагането на труд от ищцата за времето от 11.07.2013 г. до връчването на предизвестието на 29.07.2013 г. не води до извод за фиктивно съкращаване на щата. Тези съображения са логични и съответстват на предвидените в Кодекса на труда подготвителни действия преди прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на предизвестие. Разбирането на ищцата по този въпрос противоречи както на логиката, така и на разпоредбите, уреждащи прекратяването на трудовото правоотношение с писмено изявление, достигнало до другата страна/чл.335 от КТ/. Според ищцата, за да е реално съкращаването на щата, работникът/служителят веднага след приемането на това решение трябва да бъде отстранен от работното място, което вече не съществува. Такова мигновено прекратяване на трудовото правоотношение не съществува в българското трудово законодателство. Затова отговорът на този въпрос, даден от въззивния съд съответства на приложимите ясни и ненуждаещи се от тълкуване в този случай правни норми/чл.335 от КТ/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1629 от 07.03.2019 г., постановено по гражданско дело № 13458 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 305197 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 51913 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, II ГО, 73 състав, за отхвърляне на предявените от М. Ж. М. против „Актавис“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди това длъжност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: