2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 12.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4905/2016 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. М. М. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІV В с-в № 5014 от 13.06.2016г. по гражданско дело № 14089 / 2015 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената на иска, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийски районен съд, 34 състав от 25.05.2015 г., постановено по гражданско дело № 4353/2014 г. , с което е отхвърлен предявеният от Е. М. М. против Е. С. А. иск с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС за заплащане обезщетение за ползването на апартамент № 24 , вход Б ет.1 ап.3 в [населено място], [улица] , върху който страните по делото притежават по Ѕ идеална част от правото на ползване, в размер на 5640 лева за периода от 13.01.2012 г. до 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху търсената сума от предявяването на иска.
Оплакванията във въззивната жалба, подадена от ищцата Е. М. М. са били, че е налице непълнота на доклада по чл. 146 ГПК във връзка с подлежащите на доказване от ищеца факти. Направени са доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение за установяване на регистрирания от ответника настоящ и постоянен адрес, както и за изискване на заверени преписи от документите на нотариуса , свързани с връчване на нотариалната покана по чл. 31 ал.2 ЗС. Тези доказателства не са допуснати като съдът се е мотивирал с отсъствие на предпоставките на чл. 266 ал.3 ГПК. В решението въззивният съд е приел, че за основателността на иска с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, е необходимо неползващият съсобственик да отправи писмено искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен, до съсобственика, който ползва имота. С представените по делото нотариална покана и констативен протокол, съставен от нотариуса, е удостоверено, че на 14.12.2011 г. и на 21.12.2011 г. на двата адреса, на които е потърсен ответника , е залепено съобщение, с което последният се уведомява за мястото, на което следва да се яви за до получи отправената до него нотариална покана. От удостоверителните изявления на нотариуса, както и от другите допуснати по делото доказателства не личи да са спазени изискванията на чл. 47 ал.1 ГПК и не може да се приложи фикцията на чл. 47, ал. 5 – съобщението да се счете за връчено с изтичане на срока за получаването му в канцеларията на съда, поради което липсва една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 31 ал.2 ЗС – писмено поискване за заплащане на обезщетение за неползването на имота.
При тези мотиви на въззивния съд , поставените от касатора правни въпроси: 1. длъжен ли е първоинстанционният съд да даде указания в доклада по чл. 146 ГПК , че в тежест на ищеца е да докаже извършени от нотариуса определени действия, за да се приеме, че е редовно връчването на нотариалната покана по чл. 47 ГПК и 2. длъжен ли е въззивният съд да уважи доказателствени искания на въззивника-ищец за установяване на определени обстоятелства , ако в първоинстанционното решение за пръв път е посочено, че те подлежат на доказване, са обуславящи за делото. Същевременно въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС за съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК – решение № 125 от 12.09.2012г. по гр.д.№ 1135/2011г. на ВКС, ІІ г.о. и за основателността на доказателствените искания пред въззивния съд при въведен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението, следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 112.80 лв. и да представи вносния документ по делото.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІV В с-в № 5014 от 13.06.2016г. по гражданско дело № 14089 / 2015 г..
Указва на Е. М. М. , че следва да внесе държавна такса в размер на 112.80 лв. държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: