О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 17.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3436 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №1908 от 28.01.13г. по гр.д.№17151/12г. на Софийски градски съд e оставена без уважение частната жалба на Г. К. К. срещу разпореждане от 02.11.12г. по гр.д.№36916/12г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането му за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Въззивният съд е приел, че нотариалният акт, по който се иска издаването на заповедта, не материализира парично вземане на Г. К..
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от Г. К.. В нея той поддържа, че вземането му произтича от два документа – нотариален акт №191/09г., с който е закупил апартамент и гараж в [населено място] и нотариален акт №21/09г. за учредяване на договорна ипотека, по силата на който придобил правото да изнесе имот на трето лице на публична продан с цел получената сума да бъде дадена за заличаване на ипотеката върху закупените от него имоти. Счита, че тези два документа материализират едно определяемо негово вземане за сумата от 42 194,80 евро и по този начин е изпълнено условието на чл.417 т.3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение.
В изложението към жалбата се пъддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли подлежащото на изпълнение вземане да бъде изчерпателно определено или е допустимо същото да бъде определяемо, т.е. да бъде определено с такива белези, които допускат по-нататъшното му определяне и се знае как да бъдат добавени тези липсващи белези.
2. Процесуално допустимо ли е в производството по чл.417 т.3 ГПК да бъдат представени повече от един актове, удостоверяващи в своята съвкупност претендираното вземане и има ли право съдът да избере на произволен принцип и да разгледа само един от предявените искове.
За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав взема предвид следното:
Г. К. К. е закупил с нотариален акт №191/2009г. от [фирма] апартамент и гараж в [населено място]. Към този момент двата имота са били обременени с договорна ипотека за задължение на продавача към [фирма] в размер на 42194,80 евро. В нотариалния акт за продажба е вписана клауза, според която [фирма] се е задължило да заличи ипотеката върху продаваните имоти в тримесечен срок. Вписано е, че като обезпечение на това задължение „П. комерс” се задължава да осигури учредяването в полза на купувача Г. К. втора по ред ипотека върху недвижим имот -офис, собственост на [фирма]. С последващ нотариален акт №21/2009г. [фирма] е учредило в полза на Г. К. договорна ипотека върху собствения си недвижим имот – офис, находящ се в същата жилищна сграда. В нотариалния акт е посочено, че ако „П. комерс” не заличи ипотеката върху апартамента и гаража, продадени с нотариален акт №191/2009г. на Г. К., последният има право да изнесе на публична продан ипотекирания в негова полза офис на „О. сити” и като с получените от продажбата средства се задължава да заличи ипотеката, вписана върху собствените му апартамент и гараж, придобити с нот.акт №191/2009г.
Настоящият състав счита, че сделките по двата нотариални акта не сочат на възникване на парично вземане на Г. К. и не могат да послужат като основание по чл.417 т.3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в негова полза. Затова и поставените от жалбоподателя въпроси за начина на определяне на паричното вземане в нотариалните актове и за възможността в производството по чл.417, т.3 ГПК вземането да се удостоверява от съвкупната преценка на два нотариални акта не са определящи за изхода на делото и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1908 от 28.01.13г. по гр.д.№17151/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: