8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
С., 19.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 746/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 508 от 28.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 122/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната част Решение №743 от 13.Х.2009 г. по гр.д. № 1265/ 2006 г. на СГС, с която [фирма] – [населено място], “Б. – Тягов подвижен състав (локомотиви)” Е. – [населено място], [фирма] – [населено място] и Б. [фирма] – [населено място] солидарно са осъдени да платят на [фирма] – [населено място], с ново наименование [фирма] – [населено място] на основание чл. 93 ал. 2 от Закона за железопътния транспорт, вр. §83, вр. §87 ал. 1 б. ”а”, вр. §88 от Устава на железниците, сумата 60 408.19 щ.д. – стойност на липсващ меден концентрат по извършен ж.п. превоз, със законната лихва от 14.VІІ.2006 г. и сумата 6890 щ.д. – изтекли лихви за периода 14.VІІІ.2005 г. – 14.VІІ.2006 г., което решение е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответниците НК ”Железопътна инфраструктура” – [населено място], с оплакване за недопус -тимост и неправилност. Жалбоподателят излага, че решението е недопустимо, като постановено по недопустими искове, което обосновава с преобразуването на първоначалния ответник [фирма] – [населено място], с качеството си на частен правоприемник само на правата и задълженията, които са му прехвърлени с плана за преобразуване на [фирма], сред които задължения, вписани в баланса на Б. [фирма], не фигурират процесните, затова поддържа, че не е процесуално легитимирана страна по делото. Излага още, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск, тъй като задължителна предпоставка за възникване на правото на иск срещу превозвача, е предявяването пред него на рекламация и съгласно чл. 109 ал. 1 ЗЖТ правото на иск може да бъде упражнено само след като превозвачът отхвърли рекламацията и тъй като липсва редовна рекламация, поддържа, че за ищеца не е възникнало право на иск, съответно това право не може да бъде упражнено. Като излага подробни съображения въз основа данните по делото, че не е налице предявена от ищеца рекламация, жалбоподателят иска решението да се обезсили, евентуално да се отмени като неправилно и необосновано по изложените съображения и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. Жалбоподателят излага, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, е решил материалноправния въпрос: допустимо ли е предявеният иск да бъде разгледан по същество, когато липсва рекламация по превозния договор, окомплектована с документи, доказващи претенцията, съгласно чл. 109 ал. 1 ЗЖТ и §120 от УЖ, в който смисъл са:Р.№637/27.ІІІ.1956г. по гр.д.№1886/1956 г., Р.№644/ 27.ІІІ.1956 г. по гр.д.№1896/1955 г., Р.№1/10.І.1956 г. по гр.д. №7810/ 1955 г., Р.№ 2368/6.ХП.1956 г. по гр.д.№ 6226/1956 г., всички на ВС и Р.№268/28.V.1997 г. по гр.д.№789/1997 г. на ВКС. Жалбоподателят излага, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е решеният материалноправен въпрос:налице ли е рекла – мация, когато искането до превозвача не отговаря по форма и съдър- жание на нормативно установените изисквания за рекламациите по превозните договори – чл. 107 и 108 ЗЖТ, § 113 б. ”а” УЖ. Жалбопо – дателят счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправните въпроси: допустимо ли е въззивният съд, без да обсъди всички доказателства, да направи фактически констатации и правни изводи, които не кореспондират с доказателствата по делото и не са мотивирани от съда, допустимо ли е съдът да формира правните си изводи върху факти, които не са доказани по делото и противоречат на обстоятелствата, за които са налице доказателства – по които въпроси жалбоподателят обсъжда събраните доказателства и сочи практика на ВКС за правомощията и задълженията на въззивния съд.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] – [населено място] с оплакване за недопустимост на решението, като постанове – но по недопустим иск – задължителна предпоставка за възникване на правото на иск срещу превозвача, е предявяването пред него на рекламация и съгласно чл. 109 ал. 1 ЗЖТ ищецът може да упражни правото на иск само след като превозвачът е отхвърлил рекламацията и тъй като такава липсва, правото на иск не може да бъде упражнено и решението е недопустимо. Като излага подробни съображения въз основа данните по делото защо не е налице редовна рекламация, жалбоподателят иска решението да се обезсили, евентуално да се отмени, като неправилно и необосновано по изложените съображения и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. По основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че въззивният съд в противоре – чие с практиката на ВКС е решил материалноправния въпрос: тъй като предпоставка за допустимостта на всеки от обективно съединените искове, е представяне на 6 рекламации, които да са подадени от ищеца до превозвача и да са редовни по форма и съдържание, включително да са окомплектовани с документите, доказващи претенциите по рекламациите, допустимо ли е искът да се разгледа по същество, въпреки липсата на рекламация, окомплектована с документи, доказващи претенцията, съгласно чл. 109 ал. 1 ЗЖТ и §120 от УЖ, в който смисъл сочи съдебна практика – посочената в жалбата на [фирма] – [населено място]. Жалбоподателят излага, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е решеният материалноправен въпрос: налице ли е рекламация, когато искането до превозвача не отговаря по форма и съдържание на нормативно установените изисквания – чл. 107 и 108 ЗЖТ, § 113 б. ”а” УЖ (да има реклама – ционно писмо по всеки превозен договор и документи, доказващи претенциите). Жалбоподателят счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправните въпроси: допустимо ли е въззивният съд, без да обсъди всички доказателства, да направи фактически констатации и правни изводи, които не кореспондират с доказателствата и не са мотивирани от съда, допустимо ли е съдът да формира правните си изводи върху факти, които не са доказани и противоречат на обстоятелствата, за които са налице доказателства – по които въпроси жалбоподателят обсъжда събраните доказателства и сочи практика на ВКС за правомощията и задълженията на въззивната инстанция, посочена в жалбата на [фирма] – [населено място].
[фирма] – [населено място] по съображе – ния, изложени в писмен Отговор, се присъединява към касационните жалби на [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място], като поддържа, че решението, постановено спрямо него, е недопустимо, като постановено по недопустими искове, което обосновава с преобразуването на [фирма], с качеството си на частен правоприемник, на когото не са му прехвърлени с плана за преобразуване на [фирма] процесните задължения, тъй като не са вписани в баланса на [фирма], поради което не е процесуално легитимирана страна по делото. Поддържа също, че решението е недопустимо, тъй като задължителна предпоставка за възникване правото на иск срещу превозвача, е предявяването на рекламация пред него и тъй като не е налице валидна рекламация, за което излага подробни съображения, правото на иск за ищеца не е възникнало, съответно не може да бъде упражнено. Като излага подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, иска да се отмени и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят.
ДП НК ”Железопътна инфраструктура” – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответниците – по съображения, изложени в писмен Отговор, се присъединява към касационните жалби на [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място], като поддържа, че решението е недопустимо, тъй като рекламацията не отговаря на изискванията на чл. 107 ЗЖТ и чл. 98 от Наредба №44/109.Х.2001 г. за превоз на товари с ж.п. транспорт и §113 б.”а” УЖ за окомплектоване на преписката с товарителница, фактура и констативен протокол, и поради липса на рекламация по всеки от 6-те договора за ж.п. превоз. Иска решението да се отмени като неправилно и производството да се прекрати, евентуално – искът да се отхвърли.
Ответникът по касационните жалби [фирма] -гр. П. (предишно наименование [фирма]) по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване както и по същество жалбите, като неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, и намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
За да потвърди решението, с което са уважени исковете в посочените размери, съдът е приел, че същите са допустими. Посочил е, че съгласно чл. 109 ал. 1 ЗЖТ, правото на иск срещу превозвача е обусловено от предявяване на рекламация по установения в чл. 105 – чл. 108 ЗЖТ ред, като ищецът е спазил срока за предявяване на рекламация по чл. 106 ЗЖТ, считано от 15.VІІ.2005 г. – датата на констативните протоколи за липса на товари и с Писмо изх.№3000-573/1.VІІІ.2005 г. до Б. ”ЕАД”, Поделение Б. С., в качеството на изпращач и получател на товара, е предявил пред превозвача рекламация за липсите, като е посочил предмета на рекламацията, исканата сума и е представил фактура – рекламацията е предявена пред длъжностни лица от системата на [фирма], в срок, има установеното от закона съдържание и е придружена с документи, установяващи липсите. Тъй като превозвачът я е уважил само в частта за навлото и не е постановил отказ в частта за липсите, съдът е приел, че ищецът може да предяви по съдебен ред иск за обезщетение за вреди. Като е изложил съображения за създадените между ищеца, като товародател и получател, и [фирма], като превозвач, правоотношения по договор за превоз на товари по железниците, за причинените при дерайлирането на влака заради повреда в железния път – отнесена баластова призма, причинена от обилни валежи от дъжд, при което вагоните са повредени и се е наложило претоварването им, в резултат на което е настъпило разпиляване на товара, е ангажирал отговорността на превозвача за вреди от липси по чл. 93 ал. 2 ЗЖТ и не е уважил възражението на превозвача, че е налице събитие от извънреден характер. За да уважи исковете солидарно срещу ответниците, съдът е изложил, че ищецът е сключил договора за превоз с Б. ”ЕАД”, в хода на производството е настъпило преобразуване по чл. 262г ТЗ, чрез отделяне на три нови търговски дружества: [фирма], [фирма] и “Б.-Тягов подвижен състав(“Локомоти – ви”) Е., като новоучредените дружества са правоприемници на съответна част от правата и задълженията на преобразуваното ТД, но в Плана за преобразуване към 30.ІV.2007 г. между разпределените пасиви не е посочено процесното задължение към ищеца, затова съгласно чл. 263л ал. 1 ТЗ за него отговарят солидарно всички дружества, участващи в преобразуването.
По касационната жалба на [фирма] – [населено място]:
По оплакването за недопустимост на решението. Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен да го допусне до касация, като преценката на валидността и допустимостта на решението съдът извършва с решението по същество на касационната жалба. Обжалваното решение не е недопустимо като постановено по недопустими искове. Съображенията на жалбоподателя, основани на преобразуването на ответника [фирма] – [населено място] и доводът, че като частен правоприемник на точно определени с плана за преобразуване права и задължения, между които не е процесното вземане на ищеца, не следва да отговаря по предявените искове, затова не е процесуално легитимирана страна по делото, не обуславят недопустимост на решението, тъй като касаят материалноправната пасивна легитимация на жалбоподателя. Процесуалната легитимация на страната да бъде ответник по делото, е налице с оглед настъпилото по време на делото преобразуване на търговското дружество, срещу когото са предявени исковете и отделянето от него на три нови търговски дружества, едно от които е жалбоподателят, конституиран като ответник по делото. Решението, с което и срещу него исковете са уважени, не е недопустимо, като постановено срещу страна, която не е процесуално легитимирана да отговоря по предявените искове. Дали жалбоподателят следва да отговаря по исковете с оглед това, че има качество на частен правоприемник – т.е. дали има пасивна материалноправна легитимация е въпрос по същество и касае основателността на исковете, и не е въпрос за допустимост на решението.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск поради липса на предявена от ищеца редовна рекламация. При посочените от въз -зивния съд фактически данни за отправена от ищеца до [фирма]-поделение Б. С. с Писмото изх.№ 3000-573/1.VІІІ.2005 г. в 6-месечния срок по чл. 106 ЗЖТ писмена рекламация за частична липса на превозван меден концентрат в резултат на дерайлирането на 6 вагона, в която са посочени липсващото количество, стойността му и исканата сума, придружена с Констативни протоколи на превозвача от 15.VІІ.2005 г., установяващи липсите във всеки от повредените вагони, и фактура, е налице валидна рекламация, обуславяща правото на иск. Като се има предвид, че рекламацията обхваща възникналите щети от дерайлиралите 6 вагона, както и че договорът за превоз е един, е неоснователен доводът на жалбоподателя, че поради неотправянето на 6 рекламации, искът е недопустим, съответно, че решението е постановено по недопустим иск.
По поддържаните основания за допускане на касационно обжалване: с оглед отправената до превозвача валидна рекламация по реда на чл. 107 ЗЖТ, в съответствие със съдебната практика, посочена и от жалбоподателя, е решеният материалноправен въпрос за разглеждането по същество на иска за обезщетение за вреди от липси след валидно отправена до превозвача рекламация, съгласно чл. 109 ал. 1 ЗЖТ. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. С оглед установената съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за формата и съдържанието на рекламациите по превозните договори и кога е налице валидна рекламация, съгласно чл. 107 и 108 ЗЖТ, § 113 б. ”а” УЖ. Дали по конкретното дело са изпълнени изискванията на закона за формата и съдържанието на рекламацията, съдът преценява въз основа на фактите по делото и след обсъждане доводите и възраженията на страните.
Решените от въззивния съд процесуалноправни въпроси, които се свеждат до правомощията и задълженията на въззивния, съд като инстанция по същество, са решени в съответствие със задължител – ната съдебна практика по тези въпроси. С обжалваното решение съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства, произнесъл се е по доводите и възраженията на страните по допустимостта и по основателността на предявените искове, изложил е подробно фактическата обстановка, въз основа на която е направил свои правни изводи. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
По касационната жалба на [фирма] – [населено място]. Оплакването за недопустимост на решението е неоснователно по изложените по-горе съображения за отправена от ищеца до превозвача валидна рекламация. По основанията за допускане на касационно обжалване: по изложените по-горе съображения, не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за рекламацията, като предпоставка за допустимостта на исковете, и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за формата и съдържанието на рекламацията и съставлява ли рекламация Писмо на ищеца изх.№ 3000-573/1.VІІІ.2005 г. По изложените по-горе съображения не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по разрешените процесуалноправни въпроси за правомощията и задълженията на въззивната инстанция.
По касационните жалби на [фирма] – [населено място] и на ДП НК ”Железопътна инфраструктура” – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответниците, с които се присъединяват към жалбите на [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място]. По изложените по – горе съображения решението срещу [фирма] – [населено място] не е недопустимо, като постановено по недопустими искове с оглед преобразуването на ответника [фирма] и качеството частен правоприемник на жалбоподателя, на когото не са прехвърлени с плана за преобразуване на [фирма] процесните задължения, поради което не е процесуално легитимирана страна по делото. По изложените съображения не са основателни доводите на жалбоподателите за недопустимост на решението поради отсъствия на задължителна предпоставка за възникване правото на иск срещу превозвача – предявяване на рекламация.
Независимо от този изход на делото разноски за касационната инстанция в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 508 от 28.ІІІ.2011 г. по гр.д.№ 122/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: