Определение №281 от 20.6.2018 по ч.пр. дело №858/858 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 281
София, 20.06.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 858 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК-във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по означената като „Искане” частна жалба с вх. № 3063/19.ІІ.2018 г. на [фирма], подадена от неговия управител И. П. И. против определение № 384 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 31.І.2018 г. /погрешно изписана „2017 г.”/, постановено по ч. гр. дело № 5437/2016 г., с което – на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – е била върната частната въззивна жалба на този търговец (с вх. № 82610/16.VІ.2016 г. по описа на СГС) – поради неотстраняването в дадения от съда срок на констатираните в нея нередовности, като в резултат образуваното пред САС частно въззивно производство е било прекратено.
Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за нищожност на атакуваното прекратително определение, като се посочва, че то не съдържало ясно посочени страни в производството пред САС и затова подлежало на допълване по реда на чл. 253 ГПК. Следвало в новото производство по допълване на този съдебен акт да бъдело ефективно тълкувано националното право в светлината на Европейското законодателство, а – в случай на затруднения, да се изпрати по спешност преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург по въпроса: „Как се прилага правото на Европейския съюз спрямо националното?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
С предходно определение № 56/23.І.2018 г. на състав на ВКС, ТК, Второ отделение, по ч. т. дело № 2770/2017 г. е била прогласена нищожността на разпореждането на САС, ТК, 13 с-в, постановено на 28 февруари 2017 г. еднолично по ч. гр. дело № 5347/2016 г., като делото е било върнато на въззивния съд за по-нататъшни процесуални действия по разглеждането на частна жалба на [фирма] с вх. № 82610/16.VІ.2016 г. по описа на СГС „в законен тричленен състав”.
При новото разглеждане, след повторната констатация, че указанията, дадени на този търговец с разпореждане на съдията докладчик от състава на САС на датата 10.І.2017 г. и надлежно съобщени му на 25.І.2017 г. все така са останали неизпълнени, горепосочената частна жалба е била върната: на основание чл. 262, ал. 2, т 2 ГПК, но от законен тричленен състав на Софийския апелативен съд. В процесния случай това по необходимост налага извод, че атакуваното в настоящето производство определение не е нищожен съдебен акт, тъй като стриктно са били изпълнени задължителните указания на ВКС, дадени в горепосоченото негово определение от 23 януари 2018 г., досежно законността на съдебния състав. Касае се за прекратително определение, т.е. такова „слагащо край на делото”, поради което тезата на търговеца настоящ частен жалбоподател за допълването му – по реда на чл. 253 ГПК – поради пропуск на състава на САС да посочи насрещната страна в производството, е правно несъстоятелна.
В заключение, ще следва да бъде споделен субсидиарния решаващ извод на въззивния съд за липса на правен интерес от атакуване с върнатата частна жалба (вх. № 82610/16.VІ.2016 г. по описа на СГС) на решение за поправка на очевидна фактическа грешка /чл. 247 ГПК/, удовлетворяващо точно искането на [фирма] за допускане на тази поправка.
С оглед изложеното и предвид липсата на каквато и да било връзка между атакувания съдебен акт по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, от една страна, и правото на Европейския съюз – от друга, ще следва да бъде оставена без уважение искането на търговеца настоящ частен жалбоподател за отправяне по спешност” на преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург по въпроса: „Как се прилага правото на Европейския съюз спрямо националното?”

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 384 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 31 януари 2018 г. /погрешно изписана „2017 г.”/, постановено по ч. гр. дело № 5437/2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния жалбоподател [фирма]-София за отправяне „по спешност” на преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург по въпроса: „Как се прилага правото на Европейския съюз спрямо националното?”
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top