О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 28.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2089 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №407 от 17.12.12г. по гр.д.№572/12г. на Пернишкия окръжен съд, след частична отмяна на решение №75/23.04.2012г. по гр.д.№695/10г. на Радомирския районен съд, е извършена делба по реда на чл.353 ГПК, като в общ дял на съпрузите К. Д. и А. Д. е поставена масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-528, кв.38 по плана на [населено място], [община], а в дял на другата съделителка С. Х. Ч. е поставена стопанска сграда-плевня, построена в УПИ ХІІІ-529 в кв.38 по плана на същото село. Въззивният съд е приел, че този начин на разпределение е обусловен от обстоятелството, че К. и А. Д. са изключителни собственици на УПИ ІІІ-528, в който е построена жилищната сграда, а С. Ч. е изключителен собственик на намиращия се в близост УПИ ХІІІ-529, в който е построена плевнята. В този случай плевнята не е обслужваща постройка към жилищната сграда, тъй като се намира в друг поземлен имот и затова няма пречка да бъде възложена в самостоятелен дял.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. Х. Ч.. Тя поддържа, че стопанската сграда е второстепенна постройка, без самостоятелен статут, затова не може да бъде разпределяна като самостоятелен дял. Имотите са неделими и следва да се изнесат на публична продан. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за начина на извършване на делбата въззивното решение противоречи на ППВС №4/1964г.; ППВС №7/1973г., решение №406/10.01.2012г. по гр.д.№729/10г. на ВКС, І ГО; решение №258/25.10.11г. по гр.д.№144/11г. на ВКС, І ГО; решение №165/08.05.12г. по гр.д.№900/11г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответниците в производството – К. В. Д. и А. Г. Д. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С т.13 на ППВС №4/1964г. е прието, че за да се извърши делба по реда на чл.292 ГПК /отм./, /сега чл.353 ГПК/, е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят дялове за всеки съделител.
С т.5 на ППВС №7/1973г. е прието, че разделителен протокол се съставя само в случаите, при които ще се пристъпи към теглене на жребий. Невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл.292 ГПК /отм./ /сега чл.353 ГПК / е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл.292 ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази задължителна практика на ВС. В случая до делба са допуснати жилище и стопанска сграда, намиращи се в различни поземлени имоти, между две групи съделители, при равни квоти. Доколкото стопанската сграда не е обслужваща постройка към жилището, тя може да бъде обособена като самостоятелен обект на делба и да бъде възложена в отделен дял. Налице са два самостоятелни дяла и две групи съделители, при което няма пречка делбата да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК, а не чрез публична продан. Това разрешение изцяло съответства на т.13 на ППВС №4/1964г. Не са налице и пречки по смисъла на чл.353 ГПК за разпределението. Вярно е, че имотите се различават съществено по вид и стойност, но дяловете на двете групи съделители са равни, което не изключва разпределението по чл.353 ГПК и не противоречи на т.5 на ППВС №7/1973г. Разгледаната в това постановление хипотеза е на едновременно различие между стойностите на обектите на делбата и дяловете на съделителите, докато в настоящия случай дяловете на двете групи съделители са равни. Другата особеност на настоящия случай е тази, че допуснатите до делба сгради се намират в отделни имоти, всеки от които е собственост на една от групите съделители и това именно налага, а не изключва способа на чл.353 ГПК.
Липсва противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Представените с изложението към касационната жалба решения на ВКС са постановени по случаи, които се различават съществено от настоящия, затова и приетото по тях не може да се приложи към настоящото дело. Решение №406/10.01.2012г. по гр.д.№729/10г. на ВКС, І ГО, разглежда разпределение по чл.353 ГПК, при което се отчита приносът по чл.12, ал.2 ЗН на един от съделителите по отношение на единия от имотите – обстоятелство, каквото в настоящия случай не съществува. Решение №258/25.10.11г. по гр.д.№144/11г. на ВКС, І ГО и решение №165/08.05.12г. по гр.д.№900/11г. на ВКС, ІІ ГО, разглеждат случаи, при които допуснатите до делба имоти се различават съществено по вид и стойност, както и в настоящия случай. Особеното по настоящото дело, което прави неприложимо разрешението на двете предходни решения е това, че допуснатите до делба сгради се намират в два имота, всеки от които е изключителна собственост на една от двете групи съделители. По този начин чрез разпределението по чл.353 ГПК се достига до единна собственост между поземлен имот и съществуващата в него сграда.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №407 от 17.12.12г. по гр.д.№572/12г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: