О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№281
гр. София, 29.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4091 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №152 от 14.07.2017г. по гр.д. № 141/2017г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 182 от 02.05.2017г. по гр.д.№ 1737/2016г. на Търговищки районен съд за отхвърляне на предявения от П. Д. П. против Г. С. П. иск за преобразуване на лично имущество по чл.23 ал.1 СК относно апартамент в [населено място] на [улица], вх.А, ет.1, ап.1 с принадлежащото му избено помещение № 7 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Касационната жалба е подадена от ищеца П. Д. П. чрез пълномощника адв. Н.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени правни въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ има ли задължение ответникът по иска, щом като го оспорва, да докаже действителния произход на средствата за придобиване на имота; 2/ при наведено възражение за действителната пазарна цена на имота следва ли съдът да изследва този факт и въз основа на него да прави изводите си за вложените средства; 3/ ако съдът констатира принос, различен от претендирания, следва ли да признае съответна част от имота за лична собственост.
Ответницата Г. С. П. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Сочи съдебна практика по два от поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Страните са бивши съпрузи – бракът им е сключен през 1994г. и е прекратен през 2016г. Процесният апартамент е придобит чрез договор за покупко-продажба на 27.09.2002г., сключен от ищеца, за сумата 13 000лв. Твърди се от ищеца, че при покупката са вложени 8 000лв. от продажба на негов личен апартамент, а 5 500лв. са дарени от родителите му. Според уговорките в нотариалния акт 8 000лв. са платени в брой при сключване на договора, 3000лв. в срок до 01.01.2003г., а 2 000лв. в срок до 01.03.2003г. За плащането на последните две суми са представени разписки с дати съответно 30.12.2002г. е 28.02.2003г.
Възражението на ответницата, че действителната покупна цена на имота е 18 500лв., съдът е счел за недоказано предвид неопровергаването на отразеното в нотариалния акт. Установил е, че през 2000г. ищецът е продал свой личен апартамент, отпреди брака, за сумата 8 000лв., но е намерил за недоказано, че посочената сума е използвана при покупката на процесния имот. Счел е, че показанията на свидетелите И. и И. не са достоверни, защото възпроизвеждат споделени от ищеца и от майка му факти. Тезата на ищеца, че сумата е съхранявана в банка не е подкрепена с доказателства. Освен това, са налице данни, че към момента на плащанията през 2002г. ищецът е бил на загуба в търговската си дейност и семейството е имало нужда от средства.
Относно останалата част от цената – над 8000лв. до 13 000лв., ищецът представя договор за дарение от 14.09.2002г., сключен с майка му за сумата 5 500лв.. От своя страна ответницата представя договор за заем от 5000лв. от 01.09.2002г., сключен с Ц. Б.. Представени са и доказателства че майката на ищеца е получила на 12.09.2002г. заем от банка в размер на 4 693лв., за ремонт и обзавеждане. Съдът е счел, че дори да се приеме за установено дарението в полза на ищеца, то няма никакви доказателства, че дарената сума е вложена при покупката на жилището, като се отчете, че падежите на двете плащания са 30.12.2002г. и 28.02.2003г. При тези изводи съдът е приел, че пълна трансформация не е доказана и е отхвърлил иска. Посочил е, че не се налага даване на отговор дали ответницата успешно е установила влагане на суми, дарени от нейните родители.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос е: има ли задължение ответникът по иска, щом като го оспорва, да докаже действителния произход на средствата за придобиване на имота. Въпросът произтича от застъпваната от ищцовата страна теза, че голото отричане на фактите от страна на ответницата, не е достатъчно основание за съда да приеме иска за недоказан. Така поставен, въпросът не кореспондира с решаващите мотиви на съда – прието е, че не е доказано влагането на сумите от продажбата на лично жилище и от дарение при покупката на спорния имот, а провеждането на такова доказване несъмнено е в тежест на ищцовата страна. С оглед на това в случая е без значение дали ответницата е доказала своите възражения. Според практиката по Решение № 355 от 09.01.2012г. по гр.д. № 438/2011г. на ІІ г.о. само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена.
Вторият въпрос е: дали при наведено възражение за действителната пазарна цена на имота, съдът да изследва този факт и въз основа на него да прави изводите си за вложените средства. Въпросът се базира на възражение на ответницата по иска, а не на ищеца-касатор, който е поддържал, че придобивната цена е тази, посочена в нотариалния акт. Поради това, неуважаването на възражението засяга ответницата, а не на ищеца и не може да обуслови допускане на касационен контрол.
На трето място се поставя въпрос: ако съдът констатира принос, различен от претендирания, следва ли да признае съответна част от имота за лична собственост. Отговорът на въпроса е даден в практиката и той е положителен, но не е свързан с решаващите мотиви на Търговищки окръжен съд. В случая съдът е счел за недоказано дори частичното преобразуване на лично имущество, тъй като е намерил за неустановено влагането на личните средства при придобиване на жилището. По тази причина искът е отхвърлен изцяло, а не защото е недопустимо частичното му уважаване.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Ответницата не е направила разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №152 от 14.07.2017г. по гр.д. № 141/2017г. на Търговищки окръжен съд по касационната жалба на П. Д. П. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: