О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1217 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от И. С. С. и Г. С. Г., чрез пълномощника им адвокат Ж. С., срещу решение № V-117 от 1.11.2018 г., постановено по гр. дело № 1317/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено решение № 1283 от 14.06.2018 г. по гр. дело № 9620/2017 г. на Районен съд – Бургас и вместо него е постановено друго, с което е признато на основание чл.33, ал.2 ЗС правото на ищеца С. А. Ч. на изкупуване на 919.75/11037 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор лната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ на имота съгласно КК от 11 033 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (10 м), с адрес на имота – [населено място],[жк], при съседи: поземлени имоти с идентификатори: …………., …………, …………., …………….., ………….. и ………….., представляващ УПИ …-…. в кв…. по ПУП-ПРЗ на [населено място],[жк], зона „Д“, с площ по ПУП от 11 037 кв.м, за сумата от 10 500 лв., при условията, уговорени в договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, том …, pег.№ …, дело № … от 16.10.2017 г. на нотариус В. Д., между ответниците И. С. С., като продавач, и Г. С. Г., като купувач, при условие, че заплати на купувача Г. С. Г. сумата от 10 500 лв. в едномесечен срок от влизане на решението за изкупуване в сила, в противен случай то се счита за обезсилено по право.
Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за недопустимо, неправилно и необосновано.
В изложението към касационната жалба И. С. С. и Г. С. Г. се позовават, на първо място, на недопустимост на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр. второ ГПК. Твърдят, че решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск. В тази връзка считат, че за да възникне в полза на С. А. Ч. право на изкупуване, би следвало съдът да е сезиран с искане за прогласяване на нотариалния акт за дарение за нищожен, в резултат на което, при уважаване на този иск, за ищеца би възникнало право на изкупуване. Бургаският окръжен съд обаче е постановил решение, е което е допуснал изкупуване от страна на С. Ч., без да е прогласил в своето решение нищожността на нотариалния акт за дарение (предвид липсата на такова искане в исковата молба).
Жалбоподателите формулират и следните материалноправни въпроси, които според тях са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
1. От значение ли е размерът на подарената част от недвижим имот за дарението, което според въззивният съд прикрива продажба, за валидността на тази сделка.
Жалбоподателите излагат, че в своето решение въззивният съд е приел, че идеална част от „около 1%“, представляваща 10 кв.м идеални части, не може да представлява самостоятелен предмет на разпореждане, както и не може да има самостоятелна стойност. Считат, че този извод влиза в открито противоречие както със закона, така и с наложилата се съдебна практика. Сочат, че в действащото законодателство няма легална дефиниция, определяща каква част от определена собственост може да представлява самостоятелен предмет на разпореждане, като възприемане тезата на Окръжен съд – Бургас би означавало налагане на ограничения на субектите, участващи в гражданския оборот, да извършват свободно разпоредителни сделки със своята собственост, каквито ограничения не са записани в закона.
2. От значение ли е времевият интервал между, така наречените от въззивния съд, прикриваща и прикрита сделка за валидността на извършените дарение и продажба между И. С. и Г. Г..
В тази връзка жалбоподателите излагат, че въззивният съд, без да вземе предвид останалите доказателства по делото, е приел, че извършеното между тях дарение, обективирано в нотариален акт № …, том…, рег.№…., дело № …/24.10.2017 г., е симулативно, тъй като е извършено в един и същи ден, в малък времеви интервал между двете сделки. Намират, че времевият интервал между посочените от въззивния съд прикриваща и прикрита сделка е без значение за валидността на извършените дарение и продажба между страните, след като всяка от сделките, разгледани сами по себе си, са валидни и липсват пороци, които да бъдат основание за нейната недействителност (нищожност).
От насрещната страна С. А. Ч. е постъпил отговор на касационната жалба, съгласно който не са налице основания за касационно обжалване. Ч. намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.
С исковата молба С. А. Ч. е предявил срещу И. С. С. и Г. С. Г. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС – за постановяване на решение, с което да се допусне изкупуване от ищеца на 909.75/11307 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор …………, с площ от 11 003 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (10 м), находящ се в [населено място],[жк], при съседи: имоти с идентификатори ………., ……….., ………….., ………, ………. и …………, представляващ УПИ…-….. в кв…. по плана на [населено място],[жк], зона „Д“, при условията на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № …, том …, дело № …/16.10.2017 г., за сумата от 10 500 лв. Ищецът твърди, че имотът е съсобствен на наследниците на Злата А., като правото на собственост е било възстановено през 1997 г. От 2013 г. имотът е в регулация. На 24.10.2017 г. съсобственикът И. С., без съгласието на останалите съсобственици и без да предложи на ищеца да изкупи частта му от имота, продал собствените си идеални части на Г. Г. за сумата от 10 500 лв.
Ответниците са оспорили иска с твърдението, че към момента на продажбата И. С. вече бил дарил на Г. Г. 10 кв.м идеални части от имота, поради което Г. станал част от кръга съсобственици.
Във връзка с направеното оспорване на иска, в първото проведено открито съдебно заседание ищецът се е позовал на относителната симулативност на извършеното от И. С. в полза на Г. Г. дарение. Изложил е съображения, че единствената цел на дарението е била да направи Г. Г. съсобственик на имота, с цел преодоляване забраната на чл.33, ал.1 ЗС, като същото прикрива извършена продажба. Изложил е, че няма логично основание И. С. да извършва дарение при положение, че между него и Г. липсва близка връзка; няма логика да се прави дарение, а веднага след това да се сключва договор за покупко-продажба за останалата част от имота; към датата на дарението И. С. е имал парични задължения, като е очевидно, че длъжник не би правил дарения, а би продал имота с цел да погаси задълженията си.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Същият е приел, че С. Ч. и И. С. са били съсобственици на процесния имот. Изложил е съображения, че след като с нотариален акт № …/24.10.2017 г., том …, peг.№ …, дело № …/24.10.2017 г. И. С. е дарил на Г. Г. 10 кв.м идеални части от притежаваните от него 919.75 кв.м от имота, Г. Г. е станал съсобственик на последния и при последващата продажба на 909.75/11037 кв.м И. С., доколкото е продавал на съсобственик, не е бил длъжен да предлага имота на останалите съсобственици. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал.1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.26, ал.1, пр. второ ЗЗД. Посочил е, че според тълкувателното решение в случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не може да промени характера на сделката по чл.33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат. Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а за да могат да сторят това, сделката трябва да е действителна – по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част от вещта. При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен. Първоинстанционният съд е приел, че така изложените постановки на тълкувателното решение важат с пълна сила по отношение на казуса, с който е сезиран – съсобственикът първо е дарил малка част от дела си в имота на третото лице, а веднага след това е продал на това трето лице останалата част от дела си, като така купувачът е станал съсобственик на имота, без продавачът да е бил длъжен да предлага своите идеални части на някой от другите съсобственици. Посочил е, че с дарението и последвалата го продажба няма заобикаляне на закона, т.е. тези сделки са действителни, а не нищожни. Районен съд – Бургас е изложил, също така, че съгласно цитираното тълкувателно решение, като основание за осъществяване на правото по чл.33, ал.2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване, или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване, като включително – както по делото пред него – заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил изводи, че ищецът не е доказал, че дарението е симулативно и прикрива продажба. Като е зачел ефекта на дарението, като действителен договор, е счел иска по чл.33, ал.2 ЗС за неоснователен.
След подадена въззивна жалба от страна на С. Ч., Окръжен съд – Бургас е уважил иска, като е приел за основателно твърдението на ищеца, че договорът за дарение е привиден, тъй като с него е прикрит договор за възмездно придобиване на имота, а извършеното плащане на цената по възмездната сделка включва и дарените 10 кв.м. Изложил е, че извършените правни действия по сключване и изпълнение на договора за продажба сочат на формирана воля между съконтрахентите за продажба на целия имот срещу уговорената цена, а не на безвъзмездно разпореждане с идеална част от него, която в случая е незначителна. Договорът за дарение не е мотивиран от дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл.33, ал.1 ЗС. Въззивният съд е посочил, че привидността са установява от незначителната част, която е дарена, в сравнение с цялото имущество – 10 кв.м от 919.75 кв.м, както и от времето между двете сделки – само половин час разлика. Изложил е, че привидната сделка е нищожна, като съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД по отношения на нея следва да намерят правилата на прикритата сделка – продажбата. Продажбата е валидна, но продавачът не е спазил изискванията на чл.33, ал.1 ЗС, съгласно които съсобственикът може да продаде своята част, само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При така формираните съждения Окръжен съд – Бургас е приел, че са налице предпоставките на закона за уважаване на иска по чл.33, ал.2 ЗС.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
На първо място, въззивното решение не е вероятно недопустимо, тъй като не е налице произнасяне по непредявен иск. Въззивният съд е разгледал и уважил иска, с който е бил сезиран с исковата молба – с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, като във връзка с него е разгледал в мотивите си и наведените от ищеца доводи за относителната симулативност на сключения между ответниците договор за дарение на 10 кв.м идеални части от притежаваните от И. С. С. 919.75/11037 кв.м от процесния имот с идентификатор …………. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС нищожността на договора за дарение може да е предмет на самостоятелен иск, съединен с този по чл.33, ал.2 ЗС, или поставен от ищеца преюдициален въпрос (както е в настоящия казус). Във втората хипотеза съдът обсъжда преюдициалния въпрос единствено в мотивите си. Така е сторил и Окръжен съд – Бургас по делото.
На второ място, макар формулираните в изложението към касационната жалба два материалноправни въпроса да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, по отношение на тях не са налице допълнителните предпоставки на закона за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото жалбоподателите, противно на възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не са изложили никакви аргументи защо считат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Освен това, съдът е стигнал до извода за симулативност на дарението след съвкупна преценка на всички релевантни за спора факти, квалифицирайки ги и преценявайки ги от гледна точка на формалната логика, без да даде превес на някой от тях. Ето защо двата формулирани въпроса, разгледани сами за себе си, не могат да обосноват извод за допускане на касационно обжалване.
Така изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба не е направил разноски пред ВКС, които да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-117 от 1.11.2018 г., постановено по гр. дело № 1317/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: