3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
С., 05.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1232 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 215 от 02.05.2011 година по гр.д. № 138/2011 година на Врачански окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 185 лева, предявен от Р. М. Р. против К. Ц. К., двамата от [населено място], област В.. За разликата до предявения размер от 6250 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието, че ответникът е извършил неправомерни действия, изразяващи се в прерязване на проводниците по въздушното трасе от трафопоста до каменоделската работилница на ищеца, вследствие на което електрическото захранване към работилница е било прекъснато. Присъдено е обезщетение в размер на стойността на необходимите средства и труд за възстановяване на прекъснатия кабел. Искът за пропуснати ползи в резултат на това противоправно поведение, изразяващи се в нереализирана печалба по договор за изработка е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че доколкото ищецът е пропуснал да осъществи печалба от изпълнението на договор за каменоделска услуга, то липсва пряка причинна връзка с противоправното поведение на ответника – срокът на договора е позволявал да бъде изпълнен от ищеца след възстановяване на електрическото захранване, предприемането на което действие е зависело изцяло от него.
Касационна жалба против решението на Врачански окръжен съд в частта му, в която е отхвърлен искът за пропуснати ползи в размер на 6000 лева е постъпила от Р. М. Р.. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли обезщетението за вреди от деликт да обхване и пропуснатите ползи; приложима ли е хипотезата на чл. 63, ал.2 ЗЗД при претенция за вреди от деликт; неполагането на грижата на добрия стопанин за ограничаване на вредите води до намаляване на обезщетението или изключва присъждането му; обезщетението за вреди от непозволено увреждане включва ли и предвидимите вреди или само реално настъпилите; съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила събирането на доказателства от въззивния съд по възражения, които не са били въведени от ответника в срока по чл. 131 ГПК и въз основа на които доказателства е възприета неправилна фактическа обстановка. Изложени са доводи, че разрешаването на така повдигнатите въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са съдебни актове по приложението на чл. 45 ЗЗД по въпроса за обхвата на обезщетенията, дължими при виновно причинени вреди.
Ответникът по касационната жалба Р. М. Р. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Изведените в изложението към касационната жалба въпроси: следва ли обезщетението за вреди от деликт да обхване и пропуснатите ползи; приложима ли е хипотезата на чл. 63, ал.2 ЗЗД при претенция за вреди от деликт; неполагането на грижата на добрия стопанин за ограничаване на вредите води до намаляване на обезщетението или изключва присъждането му; обезщетението за вреди от деликт включва ли и предвидимите вреди или само реално настъпилите, не са обуславящи изхода на спора. Несъмнено обезщетението за вреди от непозволено увреждане обхваща всички претърпени вреди, в т.ч. пропуснатите ползи, доколкото обаче те са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, в който смисъл е и трайно установената практика на съдилищата, обективирана в приложените съдебни актове. Съгласно трайно установената съдебна практика, неполагането на грижата на добрия стопани рефлектира върху размера на обезщетението доколкото пострадалия е могъл да ограничи вредите, а въпросът доколко вредите са предвидими се изследва при претенция за неизпълнение на договор и няма отношение при обезщетенията от деликт. В съответствие с така установената практика, съдът е приел, че когато вредата (в т.ч. пропуснатата полза) не е пряк резултат от деликта, то тя не подлежи на обезщетяване; че при липса на причинна връзка между поведението на деликвента и пропуснатите ползи от пострадалия от деликт не се дължи обезщетение. Решаващият извод на съда за неоснователност на предявената претенция не е обоснован върху доказателства за настъпили вреди, които ищецът е могъл да ограничи, а предвид установените факти, че електрическото захранване на работилница е било изключено на 16.08.2009 г., а изпълнението на поръчката е било със срок повече от месец след прекъсването; че електрическото захранване на работилницата не е било възстановено вкл. и до предявяване на иска – действие, което е било изцяло във възможностите на ищеца и няма връзка с осъщественото от ответника противоправно поведение.
Предвид изложеното, повдигнатите от касатора въпроси, касаещи приложението на чл. 63, ал. 2 ЗЗД нямат отношение към правните изводи на съда, формирани с оглед липсата на елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – причинна връзка между противоправно поведение и настъпила вреда.
Не обуславят изхода на делото и въпросите съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила събирането на доказателства от въззивния съд по възражения, които не са били въведени от ответника в срока по чл. 131 ГПК и въз основа на които доказателства е възприета неправилна фактическа обстановка. Изводът за липса на причинна връзка следва от самите въведени с исковата молба твърдения на ищеца и приложените към исковата молба доказателства – прекъсване на електрическото захранване на работилницата му на 16.08.2009 г. и претърпени вреди от неизпълнение на договор за изработка, сключен на 10.07.2009 г. с краен срок за изпълнение 12.12.2009 г., без да се твърди, че ответникът е препятствал възстановяване на електрическото захранване от ищеца в периода след 16.08.2009 г., т.е. без да се твърди, че невъзстановената от ищеца в разумен срок ел. инсталация в имота му е по вина на ответника или че по какъвто и да е начин е попречил виновно изпълнението на договора за изработка. Установяването на причинна връзка между поведението на деликвента и претендираните вреди е в тежест на ищеца, поради което въпросът допустими ли са били пред въззивната инстанция поисканите от ответника доказателства не е обуславящ изхода на спора.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 02.05.2011 година по гр.д. № 138/2011 година на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: