О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 06.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1061 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. Н. срещу решение № 539/18.11.2010 г. на Варненски окръжен съд /В./ по в.гр.д. № 1130/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване навежда доводи за наличие на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски районен съд /В./ е предявен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор от 05.09.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „М. рид” с площ от 1200 кв. м., а по скица 725 кв. м. Искът е отхвърлен от В., чието решение е потвърдено от В.. В. е приел, че имотът, предмет на предварителния договор е достатъчно индивидуализиран с конкретна площ и граници, но за купувача е възникнало потестативното право да иска разваляне на договора по смисъла на чл.210 ЗЗД, което той е упражнил, като е избрал да иска разваляне на предварителния договор /писмо от 20.11.2008 г./. Това си право ответникът е упражнил с оглед установеното, че имотът е бил с площ от 668 кв.м. по план от 1987 г., по действащата кадастрална карта е с площ от 658.36 кв.м., а измерен на място имотът е с площ от 656.45 кв.м. /заключение на СТЕ/. В о.з. вещото лице е заявило, че не му е известно в някой от действалите планове имотът да е бил отразен с площ от 725 кв.м. В. е приел, че купувачът е развалил предварителния договор с писмото си от 20.11.2008 г. и поради липса на облигационно правоотношение предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен, с оглед на което искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е неоснователен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, с които мотивира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, свързан с наличието на предпоставките за разваляне на договор и валидното упражняване на потестативното право от купувача. Тези доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК на въззивното решение не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изискват и разясненията от т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК от тези по чл.281 ГПК както и последователността за произнасянето по тях. Друг е въпросът, че предпоставките за разваляне на конкретния предварителен договор са преценени от В. във връзка с конкретните клаузи, при наличие на които той е сключен и установеното различие между вписаната в договора и в скиците площ, и измерената такава. С оглед на конкретно установените от В. обстоятелства, няма противоречие между разрешението от В. и цитираната от касатора съдебна практика на ВКС – решения, постановени при фактическа обстановка, различна от установената по настоящото дело. Ето защо и независимо от неформулирания конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , обусловил изхода на спора, не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само буквалното възпроизвеждане на разпоредбата не мотивира приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В..
Съдът не присъжда разноски на ответната по касационната жалба страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани нито има доказателства да са извършени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 539/18.11.2010 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1130/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.