ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281
София, 07.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 253 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Я. , като Е. с фирма М. Т. против решение № 677/7.01.2009 г. по в.гр.д. № 986/2008 г. на Великотърновски ОС, с което се оставя в сила решение № 505/25.07.2008 г. по гр.д. № 395/2008 г. на Великотърновски РС, с което касаторът е осъден да заплати на А. ЕООД-София сумите: 5 500 лв. стойност на извършен международен превоз на товар, ведно със законната лихва, 1 000 лв. лихва за забавено плащане и 310 лв. разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че позоваването на т.19 от ТР 1/2000 г. ОСГК не е относимо към спора, както и че ответникът в РС не оспорва, че транспортът е извършен и дължи 5 500 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че след като приложим материален закон е ЧМР конвенцията, то с атакувания съдебен акт е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос. Едновременно с това, решението противоречало на т.19 ТР 1/2000 ОСГК, че мотивите на въззивният съд трябвало да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Наред с това, казуса бил в интерес за развитие на правото, доколкото приложим закон е конвенция ЧМР.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. К. за определяне на даден материалноправен или процесуалноправен въпрос, като съществен, е доколко решаването на този въпрос е от значение за конкретния спор, а не за правото по принцип.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно решение, т.е. във всички случаи той обуславя решаващите правни изводи по същество на конкретния правен спор. Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение на ОС, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
Касаторът не е посочил нито един текст на женевската конвенция от 1956 г. При изричното изискване на чл.5,ал.5 от Конституцията всички нормативни актове да се публикуват, то сочената сега К. ЧМР относно договора за международен превоз на стоки по шосе, би могла да има предимство пред тези норми на вътрешното ни законодателство, които й противоречат, но само ако е обнародвана. Понастоящем тази конвенция е само ратифицирана от Република България.
Освен това, не решението или казуса, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за развитие на правото.
Позоваването на т.19 ТР 1/2000 г. обективно не може да аргументира допускане на касационно обжалване при базисната констатация за липса на надлежно формулиран от касатора съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Отделно от това, касаторът признава, че релевираните от него доводи за неправилност на първоинстанционното решение, макар и обсъдени, не били ценени с оглед приложимият материален закон. Относно приложимият закон виж казаното по-горе, а доводите за неправилност на решение биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 677/7.01.2009 г. по в.гр.д. № 986/2009 г. на Великотърновски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: