О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 13.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 894 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10781/21.VІІІ..2009 г. на едноличния търговец П. Д. Т. от гр. К., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Л”, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ц. М. от АК-Ст. Загора, против въззивното решение № 85 на С. окръжен съд, ТК, от 17.VІІ.2009 г., постановено по т. д. № 254/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 105 на К. РС от 12.ІІ.2009 г. по гр. д. № 1286/08 г.: за осъждането на Е. настоящ касатор да заплати на „Л” Е. – гр. Ст. З. сума в размер на 9 465.70 лв. по фактура № 93/3. ХІІ.2007 г. към сключен помежду им договор за строителство от 26. ХІ.2006 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.ІІІ.2008 г. и до окончателното й изплащане, както и общо 3 551.71 лв. съдебно деловодни-разноски за двете инстанции.
Оплакванията на касатора Е. „Л” – гр. К. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК. Поради това той претендира касирането му изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на С. ОС – „с указания за съставяне на доклад по делото и правилно допускане на доказателства, приемане на възражението ни за прихващане и събиране на доказателства в тази насока”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят Е. П. Д. Т. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение С. ОС се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно: 1/ Представлява ли съществено процесуално нарушение изготвянето на непрецизен проектодоклад от страна на съда по делото, както и липса на доклад въобще при разглеждането на гражданските дела, защото не било достатъчно само съдът да каже, че потвърждава проектодоклада; 2/ В случай на заявени с отговора по исковата молба възражения и доказателствени искания пред първостепенния съд, които макар и непрецизирани не са били приети и разгледани от него, но без да са били давани указания за изясняването им, следва ли същите тези доказателствени искания и възражения да се направят отново с въззивната жалба или въззивната инстанция – като съд по същество, трябва „да се произнесе направо по тях”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Л” Е. – гр. Ст. З. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Е от АК-Ст. Загора както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в подадената от Е. жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С. ОС, касационната жалба на Е. „Л” от гр. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 от ТР № 1/19.ІІ.2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с която касаторът Т. свърза в случая приложно поле на касационния контрол, има предвид правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, „който да е бил разрешен в обжалваното въззивно решение”. Той е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, респ. за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Следователно релевираният от Е. касатор въпрос дали дадено процесуално поведение на въззивната инстанция обективира /или не/ признаците на съществено нарушение на конкретни съдопроизводствени правила е по същество твърдение за наличие на конкретно отменително основание: това по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Оттук следва извод, че първият от посочените от касатора Т. два процесуалноправни въпроса не е такъв, имащ значение за изхода на спора по конкретното дело, а оттам невъзможно е бъдещата преценка на касационния съд да е „въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл”, като едновременно се удовлетворява кумулативното изискване на законодателя така решеният въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, а и за развитието на правото. Вторият процесуалноправен въпрос представлява всъщност модификация на първия, тъй като съдържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на задължението му по чл. 7, ал. 1 ГПК да следи „за надлежното извършване на процесуалните действия от страните” по делото. При констатацията, че и двата релевирани от Е. касатор въпроса не са предмет на произнасянето на С. ОС от значение за изхода на спора по конкретното дело, заведено по иска на „Л” ЕООД-гр. Ст. З. против Е. „Л”-гр. Казанлък, достъпът на последния до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 85 на С. окръжен съд, ТК, от 17 юли 2009 г., постановено по т. д. № 254/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 894 по описа за 2009 г.