4
гр. д. № 7034/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 282
София, 11.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 7034/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от А. Х. К. касационна жалба срещу решение № 309 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 187/2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.02.2014 г. по гр. д. № 203/2013 г. на РС-Девин, с което е допуснато извършване на делба на три имота с идентиф. №№ 20465.506.503 с площ от 3498 кв. м.; и идентиф. № 20465.506.506 с площ от 1303 кв. м. и с идентиф. № 20465.506.516 и с площ от 410 кв. м. по КК и КР на [населено място], всички в кв. Н., при права по 1/3 ид. ч. за всеки съделител – касатора К., А. Х. З. и Д. Х. К., които са придобили на основание наследствено правоприемство от баща им Х. А. К..
Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Допускането до касационно обжалване се иска по въпросите: 1. налице ли е влязло в сила решение за възстановяване на имота, предмет на делба, когато той се намира в урбанизираната територия на населеното място, придружено със скица и имащо действието на констативен нот. акт за собственост; 2. прекъснато ли е течението на давността за придобиване вещни права върху имоти, с прекратяването на предявен иск за делба на тези имоти, поради преждевременното му предявяване, обосновано с това, че процедурата по възстановяване не е завършена с нанасяне на имотите в действащия кадастрален план и при неодобрена кадастрална карта; 3. приложима ли е хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС за придобиване на имотите на основание кратката придобивна давност, считана от издаването на окончателно решение за възстановяване на имотите и извършен въвод във владението им.
По първи въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика като сочи Р 1126 от 11.12.2008 г. по гр. д. № 4781/2007 г. на ВКС, І г о. и решение по гр. д. № 1948 на Пловдивски окръжен съд. По втория и третия въпроси се поддържа също основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК.
Ответницата по касация А. З. оспорват наличието на сочените основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Няма претенция за разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Искът за делба е предявен от А. З. срещу сестра й Д. Х. К. и брат й А. Х. К., всички наследниците на Х. А. К.. Поискано е да се извърши делба на три имота в урбанизираната територия на [населено място], образувани от части от признатия за възстановяване имот до размер на 6.00 дка, в м. „Б. ряка”, в землището на [населено място], сега в [населено място], притежаван от наследодателя им. Твърди се, че в помощния кадастрален план на [населено място] той е заснет като имот пл. № 1730. Възстановен е с решение № 18 от 01.06.2005 г. на ОСЗ [населено място] по преписка вх. № 1558 от 29.01.1992 г. В решението е отразено, че е издадено въз основа на решение от № 18 от 16.02.1993 г. по чл. 18 ж, ал. 1 ППЗДПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята съгласно чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ в доказаните реално възстановими граници и на основание удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ. С него е възстановено правото на собствеността на наследниците на Х. К. върху имот находящ се в урбанизираната територия на [населено място], представляващ имот пл. № 1730 по плана за земеразделяне, попадащ в УПИ ІІ в кв. 97 в размер от 3300 кв. м., в УПИ V на кв. 97 в размер на 1500 см. м., в УПИ ІІІ в кв. 98 в размер на 650 кв. м., в УПИ ІІІ в кв. 98 в размер на 800 кв. м., осма категория, м. „Б. ряка”, при граници: от изток – бивш имот на П., от запад – река, от север – път и от юг – път. Описанието на възстановения имот е направено по удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, издадено от [община] и придружено със скица.
Когато земеделска земя след внасянето й в ТКЗС е включена в урбанизираната територия на населеното място, границите на възстановената земя се определят с решението за възстановяването й на цялата или част от нея, въз основа на издадената от техническата служба скица.
По данни от удостоверение изх. № 94-3948—21-10-1442 от 24.07.2009 г., издадено от Агенция по геодезия и кадастър, се установява, че в приетата през 2009 г. кадастрална карта на [населено място] са нанесени поземлени имоти с идентификатори съответно 20465.506.503, 20465.506.504, 20465.506.505, 20465.506.506 и 20465.506.508, които в кадастралния регистър са записани като съответстващи на парцели ІІ, ІІІ, ІV и V в кв. 97 и ІІ и ІІІ в кв. 98 по предходния план на [населено място]. Кадастралната карта и регистри не са влезли в сила. Срещу тях е подадено възражение от ищцата по иска А. З..
Ищцата е поискала да се допусне делба на три от възстановените имоти: имот с идентификатор 20465.506.503, съответстващ на УПИ ІІ в кв. 97; част от УПИ V в кв. 97, която е заснета с идентиф. 20465.506.506 и имот с идентификатор 20465.506.516, съответстващ на УПИ ІІ, в кв. 98, които имоти по предходния план са били отредени за озеленяване, мероприятие, което не е реализирано и за резервен терен.
С обжалваното решение е допусната делба на имотите при права по 1/3 ид. ч. за всеки съделител на основание чл. 5 ЗН.
Не обуславя обща предпоставка за допускане на касационна проверка на въззивното решение първия въпрос от изложението. Решението на ОСЗ е позитивно. В него са индивидуализирани имотите, които се възстановяват, въз основа на удостоверение и скица, издадена от техническата служба на общината, в землището на която се намира заявения за възстановяване имот.
Решението е влязло в сила и е породило конститутивно действие. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1/1997 г. по т. д. № 11/1997 г. на ВКС. То има действието на констативен нот. акт. У. израз “освен в случайте на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ” установява едно изключение от изискването решението на ОСЗ да е придружено със скица. Той не е употребено в смисъл, че се отрича правното значение на решението като титул за собственост на възстановения при условията на чл. 10б ЗСПЗЗ имот в границите на урбанизираните територии. Решението легитимира лицата, в полза на които е възстановен имота, като собственици.
Вторият материалноправен въпрос също не съставлява основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него. Предявяването на иск за делба на съсобствен имот, ще има за последица прекъсване на давноста ако е уважен. Когато искът е отхвърлен той не поражда последиците по чл. 116, б. б ЗЗД, което следва от изричното записване в нормата.
Третият материалноправен въпрос за приложението на института на придобивната давност, на който касаторът се е позовал, е разрешен при правилно прилагане на закона. Съдът е приел, че имотите, предмет на иска по чл. 34 ЗС, не са станали индивидуална собственост на касатора на основание осъществявано от него давностно владение от 1963 г., въпреки внасянето им в ТКЗС. До възстановяване правото на собственост върху тях по реда на ЗСПЗЗ владение е правно ирелевантно поради съществувалата забрана да се придобиват земи, внесени в кооперативното стопанство, по давност – чл. 86 ЗС във вр. с чл. 2 ЗС отм. с ДВ, бр. 31 от 1990 г. Изтеклата след тази дата давност по отношение на имоти, които подлежат на възстановяване по реда на реституционните закони включително и ЗСПЗЗ не се затича по разпореждане на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ до 21.11.1997 г., датата на влизане в сила на разпоредбата.
Решението за възстановяване на имотите, предмет на иска за делба, е влязло в сила на 15.06.2005 г., когато е изтекъл срокът за обжалването му. Искът за делба е предявен на 30.04.2013 г., към която дата десетгодишния давностен срок не е изтекъл, а с предявяването на иска течението на срока е спряно. Неоснователно е позоваването на кратката придобивна давност в разглежданата хипотеза, тъй като касаторът не е владял частите, принадлежащи на сънаследниците на общия наследодател, на правно основание, годно да го направи собственик, а на основание решението за възстановяването им ползва всички наследници.
В изложението не е направено позоваване на конкретните основания по чл. 280, ал.1 ГПК и не са изложени мотиви, което също е основание да не се допусне касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 309 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 187/2014 г. на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: