2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 282
гр. София 12.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
търговско дело N 60262/ 2016 г., разпределено на гражданската колегия на ВКС със заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. А. В. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-47 от 28.04.2016 г. по гр.д.№ 351/2016г., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд № 2072 от 22.12.2015 год. по гр.д. № 2460 / 2015 год. , с което е прието за установено по отношение на М. А. В., че в полза на Р. Т. Б. съществува вземане в размер на 11 000 евро по запис на заповед, издаден на 08.08.2013 г. от длъжника [фирма] и авалиран от М. А. В., в полза на поемателя Р. Т. Б. с падеж 30.09.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, от 03.11.2014 год. до окончателното изплащане на вземането , за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7675/2014 г. по описа на Бургаски районен съд .
Ответникът Р. Т. Б. е подал отговор, в който изразява становище, че липсват предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената на иска, поради което е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд е приел за основателни възраженията на издателя на записа на заповед, за липсата на вземане по каузалното правоотношение по т.2 от нот. акт № 85/2011г. на нотариус Ц. С., вписана с № 30 в регистъра на Нотариалната камара, поради нищожност на уговорката за прехвърляне собствеността върху принадлежащите на продадения апартамент идеални части от дворното място, за което при неизпълнение е уговорена неустойка в размер на 11 000 евро. На това основание въззивният съд е отхвърлил претенцията на Р. Т. Б. , насочена срещу издателя на записа на заповед. По отношение на авалиста М. А. В. съдът е приел, че поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава, би могло да направи. Дори да не са налице материалноправните предпоставки за възникване на валидно менителнично задължение за авалата като напр. пороци във волята, недееспособност, неправосубектност и др., задължението на авалиста е действително.По тези съображения съдът е уважил претенцията срещу М. А. В. , без да обсъжда възраженията му за несъществуване на вземането, стоящо зад абстрактната сделка.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правните въпроси: 1. Допустими ли са лични възражения на авалиста във връзка с каузалното правоотношение на хонора и приносител на менителничния ефект в случаите, при които авалистът също е страна в каузалното правоотношение, което качество се определя от факта, че авалистът по съгласие с хонора е поръчителствал изпълнението на задължението на издателя като страна в каузалното правоотношение по реда на чл. 138 и сл. ЗЗД 2. Следва ли да се приеме, че приносителят е недобросъвестен и извършва злоупотреба с право в случаите, при които сочи каузално правоотношение, различно от действително съществуващото между страните с цел да преодолее правопогасяващите възражения на издателя по действителното каузално правоотношение.
По първия въпрос не е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, представена от касатора – решение № 17 от 21.04.2011г. по т.д.№ 213/210г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 26 от 24.04. 2014г. по т.д.№ 1027/2013г. на ВКС, ІІ т.о. В тези решения се приема въз основа на изричната разпоредба на чл. 485 ал. 2 ТЗ , че задължението на менителничния поръчител е самостоятелно и той не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, освен възражението относно формата, така и неговите лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения във връзка с каузалното правоотношение единствено в хипотезата, при която авалистът също е страна по него. В случая авалистът не е страна по правоотношението по т.2 от нотариалния акт, сключено само между [фирма] и Р. Т. Б., поради което приетото от въззивния съд , че не следва да разглежда възраженията на М. А. В. , свързани със съществуването на вземането по каузалното правоотношение, не е в противоречие с разрешението по посочените решения на ВКС и не обуславя основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поръчителството по чл. 138 ЗЗД произтича от договор и е различно от авала по запис на заповед, поради което разпоредбата на чл. 138 ал.2 ЗЗД не намира приложение в разглеждания случай.
Вторият правен въпрос не е обуславящ за делото, защото не е разглеждан от въззивния съд, нито той е имал задължение да го разгледа. Както е прието в посочените две решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, когато авалистът не е страна в каузалното правоотношение , относителните възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя, ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, но тези възражения подлежат на доказване. В случая такива възражения не са правени от касатора пред въззивния съд след посочване от по указания на въззивния съд на конкретното каузално правоотношение , изпълнението на което е обезпечено с издадения на 08.08.2013г. запис на заповед , поради което не са въведени като предмет на делото, за да има задължение съдът да ги разгледа, нито са доказани.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото , на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 1000лв., представляващи платено възнаграждение за правна защита пред касационната инстанция в размер на 1000лв. по представения договор от 16.06.2016г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-47 от 28.04.2016 г. по гр.д.№ 351/2016г.
Осъжда М. А. В. да заплати на Р. Т. Б. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: