О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 19.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3876/13г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и “П. Р.”, Е., [населено място] срещу въззивно решение от 31.01.2013г., постановено по гр.д.№ 2517/12г. на Софийския апелативен съд, 8 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 15.05.12г. по гр.д.№ 11054/10г., І-18 с-д, на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.108 ЗС и в частта за разноските и вместо него е осъдил на основание чл.108 ЗС [фирма] да предаде на В. П. Я., С. П. Я. и Г. С. К. владението върху апартамент № 8, находящ се в построената в УПИ Х-82, кв.276, м.”Л.-І ч.” [населено място] жилищна сграда, ет.4, с площ от 121, 26 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 8; [фирма] да им предаде владението върху апартамент № 6, с площ от 121, 26 кв.м., находящ се в същата сграда, ет.4, заедно с прилежащото му избено помещение № 6, а “П. Р.”, Е. да им предаде владението върху апартамент № 7, с площ от 67, 71 кв.м., находящ се в същата сграда, ет.4, заедно с прилежащото му избено помещение № 7, както и да им заплатят разноски в размер на 8 421, 96 кв.м.
Със същото решение съдът е отменил и нот.акт № 197/06г. в частта, с която [фирма] е признато за собственик на трите апартамент по давностно владение.
По делото е установено, че ищците в първоинстанционното производство са съсобственици на дворното място, върху което е построена жилищната сграда, в която се намират процесните апартаменти. С предварителен договор от 12.03.1993г. същите, заедно с останалите собственици на терена, са учредили в полза на [фирма] правото да построи сградата, като ищците са запазили за себе си идеални части от правото на строеж върху целия четвърти етаж, срещу задължението на изпълнителя със свои средства да финансира строителната дейност и да построи сградата за 18 месеца, считано от датата на получаване на строителното разрешение. С влязло в сила на 05.10.05г. решение по гр.д. № 3023/03г. на СГС предварителният договор е обявен за окончателен по предявен от [фирма] иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Сградата е завършена в груб строеж през 1994г., като на четвъртия етаж са изградени два тристайни и един двустаен апартамент. С нот.акт № 197/06г. [фирма], преименувано на “А. Б.”, Е. е признато за собственик по давностно владение на изброени в акта обекти, между които и процесните три апартамента, които след това са продадени в незавършен вид съответно на останалите трима ответника (нот.актове №№ 26, 22 и 27).
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на посочените апартаменти и че ответниците ги владеят без правно основание (изразеното от тях по делото становище е, че лично не ползват имотите, а упражняват фактическата си власт чрез други лица, като се позовали на присъединено с това на техния праводател давностно владение, продължавайки неговото поведение по упражняване и демонстриране на фактическа власт чрез предлагане на отделните жилища за продажба, предоставянето на отделни помещения за ползване от работници, полагане на грижи за охрана и т.н., което е установено и от събраните гласни доказателства). Прието е също, че техният праводател не е бил собственик на спорните имоти по давностно владение и съответно не е могъл да им прехвърли правото на собственост върху тях, тъй като той е придобил фактическата власт върху тях на договорно основание (предварителния договор от 1993г.), което изключва субективния елемент на владението и с оглед липсата на твърдения и данни от кога това дружество е започнало да ги владее като свои. Изложени са и допълнителни съображения, че от 1995г. до 2005г., времето през което е продължило производството за обявяване на предварителния договор за окончателен, с който изрично е изключено правото на строеж върху процесните апартаменти, за които ищците са си запазили вещното право, означава признаване и зачитане на правата им върху тези имоти, което изключва необходимото демонстриране на намерение за своене спрямо същите.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: 1.има ли правомощия въззивният съд служебно да се произнася по непосочени във въззивната жалба доводи срещу атакуваното решение и ограничен ли е той от посоченото в жалбата по отношение на предмета, страните и пороците на обжалваното решение; 2. може ли съдът да обсъжда незаявено, както в исковата молба, така и във въззивната жалба основание и 3. може ли въззивният съд служебно да попълва делото с факти и доказателства, нерелевирани и недоказани от страните, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Поддържа се също, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по материалноправните въпроси: 1.възможно ли е да настъпи промяна в основанието на фактическата власт и държането на поземлен имот и новострояща се в имота сграда, получено от строителя на основание сключен със собствениците на поземления имот предварителен договор за учредяване права на строеж за тази сграда, в резултат на която промяна това държане да се превърне във владение на новостроящата се в поземления имот сграда с едностранни действия от страна на държателя-строител и манифестиране пред собствениците на поземления имот намерение вече да държи целия имот за себе си; 2. съществува ли правен способ за прекъсване на придобивната давност извън посочените в чл.116 ЗЗД и 3. предявеният от строителя иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключения между него и собствениците на поземления имот предварителен договор за учредяване в негова полза право на строеж на многофункционална сграда в имота срещу задължението на строителя със свои сили и средства да построи сградата и при запазване на правото на строеж върху част от индивидуално определени в новопостроената сграда имоти от страна на собствениците на поземления имот, изключва ли правната възможност, в хода на процеса по чл.19, ал.3 ЗЗД, ищецът-строител да придобие по давност в хипотезата на чл.79 ЗС собствеността върху частта от сградата, за която собствениците на поземления имот са запазили за себе си правото на строеж, въпреки демонстрираната от строителя преди завеждане на иска промяна в основанието на фактическата му власт върху строежа – намерение да държи целия строеж за себе си; предявеният от строителя иск по чл.19, ал.3 ЗЗД създава ли презумпция, изключваща приложението на чл.79 ЗС по отношение собствеността върху частта от новопостроената сграда, за която собствениците на имота, в който тя е построена, са запазили за себе си правото на строеж и тази презумпция оборима ли е.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая поставените от касаторите процесуалноправни въпроси са твърде общо формулирани, тъй като не се сочи конкретно по кои непосочени във въззивната жалба доводи се е произнесъл въззивният съд, кое незаявено в исковата молба и във въззивната жалба основание е обсъдил и служебно с какви факти и доказателства е попълнил делото, поради което въз основа на тях касационно обжалване не би могло да се допусне.
Освен това същите не са посочили представената от тях практика на ВС и ВКС конкретно към кой от поставените въпроси има отношение и в какво се състои противоречието с нея. Независимо от това тази практика се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие на въззивното решение с нея липсва, поради което и сочените допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
Предвид изложените от въззивния съд съображения за уважаването на исковете, по поставените в изложението материалноправни въпроси във въззивното решение липсва произнасяне и те също не могат да обусловят допустимостта на касационното му обжалване, тъй като съдът не е приел, че не е възможно държателят на един имот чрез едностранни действия да измени основанието на фактическата си власт и да се превърне във владелец; че съществува правен способ за прекъсване на придобивната давност, извън посочените в чл.116 ЗЗД и че строителят на сградата е изменил основанието на фактическата си власт върху строежа преди предявяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, като е демонстрирал това изменение пред ищците, респ. че предявяването на този иск създава презумпция, изключваща приложението на чл.79 ЗС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки е те в случая не са налице, а по отношение на представената по тези въпроси многобройна практика на ВКС важи изцяло казаното по-горе във връзка с практиката по първата група въпроси.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 31.01.2013г., постановено по гр.д.№ 2517/12г. на Софийския апелативен съд, 8 с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: