1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр.София, 14.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2269/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на С. С. К. (правоприемник на починалата в хода на производството ищца С. Т. К.) срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 27.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 5769/ 2017 г., с което е върната подадената от С. К. частна касационна жалба вх.№ 20717/ 06.12.2017 г. срещу постановеното от същия съд по същото дело определение № 3843/ 22.11.2017 г.
Частният жалбоподател поддържа, че изводът на съда за липса на представени доказателства за упълномощаване на адвокат Д. М. от С. К., е неверен. Адвокат М. е бил преупълномощен от адвокат С. С., надлежно овластен процесуален представител на С. К., поради което жалбата от 06.12.2017 г. не е следвало да бъде връщана. Освен това пълномощно за процесуално представителство на адвокат М. било дадено и от С. К., който е правоприемник на С. К. и може да потвърди всички извършени от нея приживе действия. Поради това моли актът, с който частната жалба е върната поради липса на представени доказателства за учредена в полза на адвокат М. представителна власт, да бъде отменен.
Ответните страни не вземат становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството пред първата инстанция (гр.д.№ 12173/ 2015 г. на Софийски градски съд) е образувано по искова молба на С. К. срещу С. К., П. К., М. К. и И. Ч.. По делото ищцата е представила пълномощно за адвокат С. С. (л.50), но не и за адвокат Д. М.. С определение от 25.04.2016 г. първоинстанционният съд върнал исковата молба. По жалба на С. К. срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 5769/ 2017 г. на Софийски апелативен съд, който с определение от 22.11.2017 г. потвърдил връщането на исковата молба. На 06.12.2017 г. С. К. е депозирала по делото писмено изявление (вх.№ 20717), в което е посочено, че се обжалва въззивното определение от 22.11.2017 г., без да е формулирано ясно искане. Апелативният съд констатирал, че жалбата е нередовна и с разпореждане от 13.12.2017 г. указал на С. К. да конкретизира искането си до горната инстанция, а също да представи изложение на основания за допускане на касационно обжалване, което (както и жалбата), да бъде подписано от адвокат. На 09.02.2018 г. адвокат Д. М., от името на С. К. (но без приложено пълномощно) е депозирал подробна частна жалба срещу определението от 22.11.2017 г. с конкретизирано искане, като е претендирал за продължаване на срока за изпълнение на останалите дадени с разпореждането от 13.12.2017 г. указания. Съдът продължил срока с две седмици. В рамките на продължения срок, с молба от 23.02.2018 г., адвокат Д. М. представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и поискал ново продължаване на срока за представяне на пълномощно от С. К.. С разпореждане от 26.02.2018 г. съдът продължил срока с още две седмици. В рамките на този срок указанията не били изпълнени и с разпореждане от 27.03.2018 г., съдът върнал частната жалба от 06.12.2017 г. поради неизпълнение на указанията да се представи пълномощно за адвокат М.. Такова пълномощно по делото е представено едва след постановяване на обжалваното разпореждане, с молба от 30.03.2018 г. и то не е от С. К. (която междувременно е починала), а от правоприемника й С. К., който е жалбоподател в настоящето производство. По делото е налице и документ за преупълномощаване на адвокат М. от адвокат С., но той не е датиран и може да се счита издаден със сигурност едва към 01.06.2018 г., когато е представен по делото с молба от адвокат М..
При тези данни обжалваното разпореждане е законосъобразно. Частната касационна жалба на С. К. срещу въззивното определение от 22.11.2017 г. е била нередовна, тъй като не е формулирано искане до съда, към който е адресирана, не е приподписана от адвокат, не са приложени адвокатско пълномощно и изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Администриращият жалбата съд е процедирал съобразно изискванията на чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.1 ГПК и е дал указания за отстраняване на нередовностите в седмичен срок. Указанията са съобщени на жалбоподателката, от името на която са предприети действия за отстраняване на нередовностите от адвокат Д. М., но без данни за валидно учредена от С. К. представителна власт. Въпреки двукратно продължения срок за представяне на пълномощно, доказващо наличие на представителни права за адвокат М. по отношение на С. К., тези указания не са изпълнени, поради което и в съответствие с правилата по чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.261 т.2 ГПК съдът е върнал частната жалба. В настоящето производство частният жалбоподател не представя никакви доказателства, че преди 27.03.2018 г., когато е постановено обжалваното разпореждане, по делото е било предоставено писмено преупълномощаване на адвокат Д. М. от адвокат С. С.. Извършените след изтичане на съответните срокове процесуални действия съдът не може да вземе предвид (чл.64 ал.1 ГПК). За пълномощно, издадена от С. К. в полза на адвокат М., не са изложени дори твърдения. Поради това правилно въззивният съд е приел, че указанията за удостоверяване на представителната власт на адвокат М. не са изпълнени в срок и е върнал жалбата. Разпореждането, с което това е сторено, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд от 27.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 5769/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: