ч. гр. д. № 2861/2015 г. на ВКС, І г. о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 15.06.015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ч.гр.дело № 2861/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от О. А. О. и А. О. О., чрез процесуалния им представител адв. К. М. срещу определение № 940/18.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 552/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение от 09.12.2014 г., постановено по гр. д. № 714/2010 г. по описа на Районен съд – Провадия. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането им за възстановяване на срока по чл. 346 ГПК на основание чл. 64, ал. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят е формулирал следните процесуалноправни въпроси: дали съдът следва да обсъди всички събрани доказателства, за да постанови съдебния си акт, като изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като твърди, че е налице противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. №4744/2008 г.; дали съдът е длъжен да се произнесе по всички искания и възражения на страните, включително и по отношение на искането за събиране на нови доказателства, които не са били допуснати поради извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като твърди, че е налице противоречие с решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.; дали неуведомяването на упълномощителя от страна на процесуалния представител за получени съобщения представлява особено непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като не излага конкретни съображения.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
С определение № 494/03.09.2014 г. по гр.д. №714/2010 г. по описа на РС-Провадия, първоинстанционният съд е насрочил за 21.10.2014 г. първото открито съдебно заседание, след допускане на делбата. На 05.09.2014 г. О. А. О. и А. О. О. са редовно уведомени за насроченото заседание, чрез процесуалния им представител – адв. Я. С. С., упълномощена с пълномощно за всички съдебни инстанции по делото (л. 137, л. 161). В проведеното съдебно заседание същите не са се явили и не са били представлявани. В следващото открито съдебно заседание, проведено на 09.12.2014 г., О. А. О. и А. О. О. са били представлявани от адв. К. М., която е подала молба за възстановяване на срока за предявяване претенции по сметки между съделителите и е заявила съответната претенция от името на доверителите си. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 09.12.2014 г. първоинстационният съд е оставил искането с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК без уважение, като е посочил, че не е налице особено непредвидимо обстоятелство. Изложил е мотиви, че уведомяването на адв. Я. С. С. за първото съдебно заседание във фазата за извършването на делбата е редовно, тъй като съдът не е бил уведомен за оттегляне на пълномощията й, а от друга страна за него не съществува задължение да уведомява всички процесуални представители на страните.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е констатирал, че процесуален представител на О. А. О. и А. О. О. пред първоинстанционен съд е адв. Я. С., а до насроченото на 21.10.2014 г. съдебно заседание ответниците не са уведомили съда за прекратяване правомощията на пълномощника, нито са посочили друг съдебен адрес. Посочил е и, че упълномощаването на адв. К. М., съобразно цитираните договори за правна помощ и пълномощни, е съответно за въззивна и касационна инстанция по допускане на делбата, а в съдебното заседание, проведено на 09.12.2014 г., адв. М. се легитимирала с пълномощно от 08.12.2014 г. Съдът е обосновал крайния си извод, като е приел, че въпреки подадената от адв. С. молба от 05.12.2014 г. от пред първоинстанционния съд, същата още е надлежен процесуален представител на О. А. О. и А. О. О., доколкото по делото не се съдържат данни за оттегляне на пълномощията й, а доводите относно информирането за получените съобщения между упълномощен и пълномощници се отнасят единствено до вътрешните им отношения и не представляват особени непредвидими обстоятелства, които страната не е могла да преоодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Първият и вторият въпрос, поставени в изложението, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд относно неоснователността на искането за възстановяване на срока по чл. 346 ГПК. Съдът подробно е разгледал възражения и оплакванията на страните и се е произнесъл съобразно събраните доказателства и установените факти, които е сметнал за релевантни към конкретното производство. Несъгласието на жалбоподателите с крайните изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касационна проверка на постановеното определение. Така поставени, въпросите могат да се възприемат като становище относно правилността на съдебния акт, което е касационно основание, и не могат да обусловят допускане до касационна проверка. Поставеният трети въпрос в изложението е фактически, той касае формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд при преценка на твърденията на молителите в съпоставка с установените конкретни обстоятелства, подведени под хипотезата на законовите разпоредби. Въпросът не съдържа правно разрешение и не може да обуслови наличието на общото основание за допускане до касационно обжалване. Действително не може да се вмени вина в действията на страните, довели до неспазване на законоустановения срок по чл. 346 ГПК. Въпреки това налице е неполагане на дължимата грижа за водене на делото, изразяваща се в неуведомяване на съда за извършеното оттегляне от пълномощие и упълномощаване на друг процесуален представител. В обобщение следва да бъде направен изводът, че нито един от поставените въпроси не визира конкретно правно разрешение на въззивния съд, формирало крайните му изводи и съответно не обосновава наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР № 1/2009 г. по тълк. д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основание за това.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 940 от 18.03.2015 г. по ч.гр. д. № 552/2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: