О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 16.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1273/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. Д. от[населено място] срещу въззивно решение № 1009 от 09.07.10г., постановено по в.гр.д.№ 2548/09г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3251 от 04.11.09 г. по гр.д.№ 7801/07г. на Варненския районен съд, ХХ с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Я. Д. против К. И. К. и А. А. К. искове по чл.108 ЗС за предаване владението на реална част с площ от 11, 55 кв.м. от УПИ ІІІ-13 в кв.163 на 11-ти подрайон на[населено място] и по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях през 1999г. временна ограда от дървени платна с дължина от 7, 50 м., навлизаща с 1, 50 м. в собствения на ищеца имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство е собственик на 2/3 ид.части от УПИ ІІІ-13 в кв.163 на 11-ти подрайон на[населено място], а ответниците са собственици на съседен имот, в който е изградена пететажна жилищна сграда, но че по делото липсват данни ответниците да упражняват фактическа власт върху част от имота на ищеца, нито е установено съществуващата между двата имота ограда, навлизаща с 9, 50 кв.м. в имота на ищеца, да е изградена през 1999г. от ответниците, респ. че същата му пречи да упражнява правото си на собственост, а е установено, че дървените платна са поставени от самия ищец.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: самият факт на извършване на строителство в имот, собственост на съседа представлява ли нарушаване на правото на собственост на този съсед, което може и следва да бъде защитено с иск по чл.109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост, който е решаван противоречиво от съдилищата (Р № 1291 по гр.д.№ 1038/92г. на ВКС, ІV г.о.), както и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 материалноправният или процесуалноправният въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай, с оглед приетото от въззивния съд, че съществуващата между двата имота ограда не изградена от ответниците, първият поставен по-горе въпрос не обуславя изхода на спора и същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. С оглед на това не е налице и противоречие с представеното от касатора решение на ВКС, с което е прието, че самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл.109 ЗС. Представените две определения на ВКС по чл.288 ГПК не се включват в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Т. прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая касаторът не е формулирал конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос (посочването, че окръжният съд се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства не представлява такъв въпрос още повече, че не се сочи какви доказателства не са обсъдени), а освен това във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане и на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1009 от 09.07.10г., постановено по гр.д.№ 2548/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: