2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 282
София, 17.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 774/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от синдика на [фирма] /н/, [населено място] против въззивно определение № 12335 от 18.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 3603/2012 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд от 23.01.2012 г., 42 състав по гр.д.№ 46730/2011 г., с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу Посолството на Народнодемократична Република К. / К./ въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК за сумата 2 712 660.03 щатски долара, направено със заявление вх.№ 46593/01.11.2011 г. Застъпено е становището, че посолството не е самостоятелен правен субект и няма процесуална легитимация, поради което заявлението, насочено срещу ненадлежна страна правилно е било отхвърлено от първоинстанционния съд. Възражението на настоящия жалбоподател, че претенцията следва да се счита насочена към К. е счетено за неоснователно предвид обстоятелството, че в заявлението като длъжник е посочено посолството й.
Частният жалбоподател поставя въпросите – 1./ как следва да бъде заявена претенцията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418 ГПК в случай, че длъжник по материалното отношение е чужда национална държава и 2./ не следва ли с оглед правилата на международното право да се приеме, че претенцията на заявителя е насочена срещу К., след като в заявлението е посочено посолството й.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Наличието на законова регламентация – чл.411, ал.2, т.3 ГПК, според която заповед за незабавно изпълнение не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на България, обуславя извода, че поставените процесуалноправни въпроси са неотносими към заповедното производство и в този смисъл не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12335 от 18.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 3603/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: