2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
С., 19.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 779/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Б. П. – ЕТ с фирма “Д. -К. П.” – [населено място] срещу Решение № 1 от 2.ІІІ.2011 г. по т.д. № 7976/ 2010 г. на СГС, с което са потвърдени: Решение от 5.ІІІ.2010 г. по гр.д.№ 20 964/ 2009 г. на СРС, 64 с., с което К. Б. П. – ЕТ с фирма “Д. – К. П.” – [населено място] е осъден да плати на [фирма] – [населено място] 8 963.13 лв. – цена на доставени стоки и Допълнително решение от 22.ІV.2010 г. (посочено като определение), с което е присъдена законна лихва от датата предявяване на иска, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Приложение към касационна жалба жалбоподателят сочи решените от въззивния съд правни въпроси: съдът се е произнесъл с едно решение по две жалби: срещу решението и срещу определението за допълване на решението, съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствата, основавайки се на данни от експертизата за фактури, които липсват по делото – уважил е иск за цена на извършени доставки, без те да са доказани с преки доказателства, съдът не е разгледал поотделно всяка доставка, удостоверена с отделна фактура, за да прецени основателен ли е всеки от исковете по съставените 45 бр. фактури. Жалбоподателят сочи съществен процесуалноправен въпрос: за акта, с който се произнася първоинстанционният съд, когато допълва постановеното решение, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че не е нарушен чл. 235 ал. 1 ГПК, а решението и определението за допълване на решението, са постановени от различни съдебни съста – ви. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в Писмен отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е уважен осъдителен иск, който не е с цена до 10 000 лв., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят наред с оплакванията за неправилност на въззивното решение – посочените в Приложението въпроси по т. 2 и т. 3, сочи и разрешени от въззивния съд процесуалноправни въпроси – тези по т. 1 и т. 4 от Приложението, но не излага кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК поддържа, че е налице, нито съображения затова. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, както и допълнителни основания затова – изчерпателно посочени от законодателя в чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК хипотези, при наличието на които се проявява общото основание да допускане до касационно обжалване – разрешеният правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Без жалбоподателят да посочи тези допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, не може да се допусне касационен контрол на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1 от 2.ІІІ.2011 г. по гр.д. №7976/ 2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: