2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№282
[населено място],02.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1092 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби вх.№2445/24.03.2016г., вх.№2926/08.04.2016г. и вх.№4936/10.05.2016г. на С. И. С. и С. Г. С. срещу определение от 07.12.2015г. по ч.гр.д. №718/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 13.01.2014г. по т.д.№763/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателите по чл.65 от ГПК за възстановяването на пропуснат срок за депозиране на писмен отговор на исковата молба.
Частните касационни жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение, като нищожно, недопустимо и незаконосъобразно. Поддържат, че определението е недопустимо, защото е постановено в закрито заседание без те да бъдат призовани. Също считат, че определението е незаконосъобразно, защото в случая са налице всички основания за възстановяване на срока.
Допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. Кой е надлежният съд, който следва да връчи исковата молба на ответника, при положение, че възражението за местна подсъдност е подадено преди получаване на преписа от исковата молба и е уважено? 2. Редовно ли е връчването на препис от исковата молба от съда, след направено възражение за липса на местна подсъдност? 3. Такова връчване особено непредвидено обстоятелство за пропускане на срока ли е по чл.64 от ГПК? 4. Може ли производството по молба по чл.64 от ГПК за възстановяване на срок за отговор на искова молба да протече заедно с първото по делото заседание или изобщо със заседание по същество на спора? 5. Може ли да не се изчаква изтичането на срока за отговор на жалбата, който може да има на свой ред отговор от ответника в случая? 6. Срокът по чл.66 от ГПК за отговор на молба по чл.64 от ГПК ползва ли и двете страни по спора? 7.Може ли да се дава отговор на отговора на молба по чл.64 от ГПК? 8.Валиден ли е отказ от седемдневния срок по чл.66 ал.1 от ГПК за отговор на молба по чл. 64 от ГПК по търговски спорове? 9. Редовно ли е връчването на препис от искова молба на постоянен адрес, когато е посочен съдебен адрес и съдебният адресат е адвокат? 10.Това особено непредвидено обстоятелство ли е по смисъла на чл.64 от ГПК за възстановяване на срока? 11. Редовно ли е връчването на препис от исковата молба на съпруга, с когото другият съпруг не живее в един град и на един адрес, а имат различни постоянни и настоящи адреси? 12. Може ли да се разглежда по същество търговски спор, преди да е влязло в сила определението по чл.64 от ГПК относно възстановяването на срока за отговор на исковата молба? 13. Редовно ли е призоваването за заседание, в което се разглежда молба по чл.64 от ГПК, ако това не е посочено в призовката?
Ответникът „Инвестбанк“ АД, в качеството на правоприемник на ТБ“Виктория“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на частните касационни жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частните касационни жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С молба от 09.01.2014г. С. И. С. и С. Г. С., в качеството на ответници по предявен от „Креди Агрикол България“ ЕАД, с правоприемник ТБ“Виктория“ ЕАД, иск по чл.422 от ГПК, са поискали възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, като отговорът е приложен към молбата по чл.64 от ГПК. В молбата сочат, че искането за възстановяване на срока се прави при условие, че се приемат за неоснователни аргументите им за спазване на срока поради нередовното връчване на исковата молба. Позовават се на наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК, а именно направено от тях възражение за липса на местна подсъдност, въпреки което Варненският окръжен съд е продължил да извършва процесуални действия и им е връчил препис от исковата молба, а едва след това е изпратил делото по подсъдност на Пловдивски окръжен съд. С определение от 13.01.2014г. по гр.д. №763/2013г. , постановено в първото по делото открито съдебно заседание, Пловдивски окръжен съд е отказал да възстанови срока с мотив, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК. Определението е потвърдено от Пловдивски апелативен съд с обжалваното в настоящото производство определение. Въззивният съд е възприел извода на първата инстанция, че сочените в молбата обстоятелства не съставляват непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК и не дават основание за възстановяване на срока.
Неоснователно е оплакването на частните жалбоподатели за нищожност и недопустимост на обжалваното определение. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Всички тези пороци могат да засегнат и определението и разпореждането, като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, скрепено с държавната принуда. В случая не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното определение – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо.
Обжалваното определение е и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, а именно проверка на постановения от първоинстанционния съд акт, с частна жалба срещу който е бил сезиран от надлежна страна в установения от закона срок.
Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Първите два формулирани от частните касационни жалбоподатели въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, както и деветият и единадесетият въпроси не съответстват на общата предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото не са обусловили извод за неоснователност на молбата за възстановяване на срока. Действително въззивният съд е обсъдил в мотивите си редовността на връчването на исковата молба по т.д. №835/2013г. на Варненски окръжен съд, преди делото да бъде изпратено по подсъдност на Пловдивски окръжен съд, тъй като с това са свързани основните доводи в молбата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Същевременно обаче съдът е изразил становище, че те не са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК. Поради това поставените от касаторите въпроси относно редовността на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия не се явяват обуславящи за изхода на производството по чл.65 от ГПК.
Обуславящи се явяват трети и десети въпрос от изложението относно това дали нередовното връчване на препис от исковата молба съставлява особено непредвидено обстоятелство, но доколкото е налице практика на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено, по отношение на тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, не съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК. Защитата срещу тях се осъществява по реда на инстанционния контрол на постановеното първоинстанционно съдебно решение. Последователно в практиката на ВКС се приема, че особено непредвидено обстоятелство е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната не е в състояние да преодолее във времето на течащия срок. Такова обстоятелство може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което страната не е в състояние да извърши процесуалното действие . Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му / в този смисъл определение №39/27.03.2014г. по т.д.№5299/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №216/18.12.2018г. по ч.гр.д.№4360/2018г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др. / В случая основателността на доводите за нередовна процедура по връчването на препис от исковата молба, би означавала, че срокът за отговор не е започнал да тече, а срокът, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 от ГПК. Преценката на първоинстанционния съд по приемането или не на отговора на исковата молба с оглед депозирането му в срок или извън срока, ще бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното първоинстанционно решение.
Поставените в изложението пети, шести, седми и осми въпрос не са обуславящи изхода на спора. Същите съставляват оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при разглеждането на молбата за възстановяване на срока, а именно разглеждане на молбата преди да е изтекъл срокът за отговор на същата. Въпросите изцяло касаят правилността на обжалваното определение, която не може да бъде предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и с оглед обстоятелството, че твърдяното от касаторите евентуално нарушение на процесуалните правила по чл.66 ал.1 от ГПК, изразяващо се в непредоставянето на възможност на ищеца за отговор на молбата им по чл.64 от ГПК, не засяга техните процесуални права, а правата на ищеца.
Останалите три въпроса в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаят процесуалния ред за разглеждане на молбата за възстановяване на срок и като такива са относими към спора. В случая обаче същите не отговарят на основния критерий за достъп до касация. В подадената от С. И. С. и С. Г. С. молба по чл.64 от ГПК не се съдържат твърдения, че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателите – ответници не са могли да преодолеят. Предвид съдържанието на молбата, направеното с нея искане за възстановяване на срок изобщо не обосновава хипотезата на чл.64, ал.2 от ГПК. Поради това и поставените въпроси относно реда за разглеждане на молбата не могат да обуславят различен изход на производството по чл.64 от ГПК. По отношение на тези въпроси не е налице и селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г./ формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл.64 – чл.66 от ГПК са ясни и по тях е установена трайна и непротиворечива съдебна практика /например определение № 373 от 09. 10.2018г. на ВКС по ч.гр. д. №3440/2018г. на ВКС, ТК, IІІ г. о., определение № 355 от 13.05.2013г. на ВКС по ч. т. д. №1950/2013г. на ВКС, ТК, IІ т. о. и други /, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.12.2015г. по ч.гр.д. №718/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.