1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
[населено място], 22.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№2354/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] от [населено място], представлявано от адв. М. Г. срещу решение №20 от 12.03.2014г., постановено по гр.дело №390/2013г. на Бургаския апелативен съд, граждански състав, с което са уважени исковете на Н. Г. Г. и З. Г. Г. за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Касаторът поддържа, че съдът не се е произнесъл по въпроса дали е възникнало редовно и непрекратено застрахователно правоотношение, не са изследвани всички елементи на застрахователното правоотношение, искът не е доказан по размер, а присъденото обезщетение е прекомерно, счита за правилни изводите на първоинстанциония съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Касационното обжалване обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че в противоречие със задължителна за съдилищата съдебна практика на ВС и ВКС съдът се произнесъл по материалноправните въпроси за: 1.Критериите за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД; 2. Следва ли при прилагането на чл.52 ЗЗД съдът да се съобразява с ответника по иска – дали е делинквент, застраховател, държавата по ЗОДОВ, работодател по КТ, т.с. дали обезщетението се определя според вредата , а не според ответника; 3. Как да се тълкуват с оглед прилагането на чл.52 ЗЗД изразите „ икономическа конюнктура в страната”, използван в решение №83/29.04.2011г. на ВКС ІІ т.о. и „конкретни икономически условия”, използван в решение №83/6.07.2009г. на ВКС, ІІ т.о.; 4. Защо и трябва ли съдилищата да присъждат по – малки суми срещу държавата по ЗОДОВ и делинквентите по чл.45 ЗЗД; 5. Как се определя процентът на съпричиняване, след като не е посочен в закона и тълкувателната практика; 6.Следва ли да се отчете съпричиняване на вредата от пострадалия, ако се установи, че той обективно е имал възможност да избегне или ограничи вредите си; 7. Може ли да се приеме наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, без да събрани доказателства за платена премия по полицата и правен интерес.
Ответниците по касация Н. Г. Г. и З. Г. Г., чрез пълномощника им адв. Д. П. АК – Б. заявява становище, че по нито един от поставените от касатора въпроси не е налице основание за допускане на решението на БАС до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Обстоятелството, че изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е инкорпорирано в касационната жалба, не обосновава извод за нередовност на касационната жалба, какъвто довод се прави в отговора на касационната жалба от ответниците по касация.
Съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл.226 ГПК за присъждане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди – търпени болки и страдания от смъртта на наследодателя им Г. Д. Г. / техен баща/ при ПТП на 21.12.2011г. Бургаският окръжен съд е уважил исковете за сумата от 50 000 лв. за всеки един от ищците, след прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия от 40%.
Бургаският апелативен съд, след обсъждане на доказателствата по делото и след като е съобразил разпоредбата на чл.300 ГПК във връзка с чл. 383, ал.1 НПК, е приел за доказана вината на водача на МПС за ПТП Р. Д., установена по нохд №1045/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд, като в резултат на нарушаване на правилата за движение по ЗДвП и като предприел маневра завиване на дясно за навлизане в крайпътен имот – магазин – сервиз за гуми, без да се убеди, че няма да създаде опасност за преминаващия попътно пред товарния автомобил пешеходец, и е извършил маневра без да се съобрази с неговото положение, посоката направо и скоростта му на движение, е причинил смъртта му по непредпазливост. Съдът е счел за доказано съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност към момента на ПТП на товарния автомобил и ремаркето, след подробно обсъждане на доказателствата по делото – приложени ксерокопия на застрахователни полици и официално заверени справки от Информационния център на Гаранционния фонд за подавани справки от застрахователните дружества по застраховка „Гражданска отговорност”. За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са приети за неоснователни възраженията на застрахователя за намаления брой на застраховките, спад в приходите на застрахователите. Счетено е, че за да бъде удовлетворен въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване на претърпените от деликта морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който се определя не само от тежестта, характера и продължителността на интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, но и от икономическите условия в страната към момента на увреждането, отчетена е възрастта на пострадалия / 61г./ , като без значение за определяне на размера на обезщетението е обстоятелството, че пострадалият не е заемал високо обществено положение в обществото.
След обсъждане на заключенията на СТЕ за посоката на движение на МПС и пострадалия, механизма на ПТП, мястото на което е пострадалият е бил блъснат от товарния автомобил, въззивният съд е приел, че пешеходецът не е нарушил правилата за движение на пешеходци по ЗдвП, поради което с поведението се не е допринесъл за деликта. Прието е също така, че не е доказано измереното в кръвта на пострадалия количество алкохол да е повлияло на движението на пострадалия по пътното платно и това му движение да е в причинна връзка с възникналото ПТП. Доколкото водачът на МПС е спрял, за да се ориентира къде да паркира товарния автомобил, е било възприето от пешеходеца като знак за зачитане на предимството му като участник в движението, движещ се без да сменя посоката на движение, поради което е продължил движението си.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението е релевантен за крайния изход на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.52 ЗЗД има установена съдебна практика, която е зъдължителна за съдилищата. Решението на БАС е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъдат съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди. Позоваването на решения на ВКС, поставени по реда на чл.290 ГПК не обосновават допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата са съобразили конкретните вреди за всеки правоимащ, поради което обезщетенията не могат да бъдат еднакви по размер при различните увреждания.
С оглед на мотивите на въззивното решение вторият, четвъртият и петият въпрос не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като първите два въпроса нямат отношение към предмета на спора, а по петият въпрос съдът не се е произнесъл, тъй като е приел, че пострадалият няма принос за настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Третият въпрос също не обосновава общият селективен критерий – правният въпрос да е обусловил решаващата воля на съда при разрешаване на правния спор, доколкото касаторът изисква от състава на съда по конкретното дело да тълкува отделни изрази в постановени от ВКС, ТК решения по чл.290 ГПК. Решенията на ВКС по чл.290 ГПК формират задължителна за съдилищата съдебна практика по разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос със сила на пресъдено нещо и представляват допълнително основание, при наличието на което се проявява общото основание за допускане касационно обжалване, а именно разрешения правен въпрос от значение за изхода на делото.
Отговорът на шестият въпрос е релевантен за спора, защото въззивният съд е бил задължен да обсъди възражението на ответника по делото – касатор за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Доколкото обаче отговорът му е предпоставен от събраните по делото доказателства за механизма на произшествието, поведението на участниците в движението към момента на ПТП, мястото на което е станало произшествието и пътната маркировка, въпросът има отношение към правилността на обжалваното решение. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Отговорът на последния въпрос дали към момента на ПТП МПС, с което е причинено увреждането, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”, е обусловен от събраните по делото доказателства, подробно обсъдени от въззивният съд. Следователно въпросът е свързан със спора, но е от значение за възприетата от съда фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства, т.е. от значение е за правилността на обжалваното решение, поради което не се обсъжда допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Разноски на ответниците по касация не се присъждат, тъй като не са представени доказателства да са направени такива пред касационната инстанция. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК и т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС страната има право само на направените по делото разноски, което обстоятелство трябва да бъде доказано чрез представянето на разписка или платежно нареждане.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №20/12.03.2014 г., постановено по в.гр.д.390/2013г. на Бургаския апелативен съд, граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: