О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 23.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4929 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. В. против решение № 3411 от 17.05.2017 г., постановено по гр.д. № 101 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 26.09.2015 г. по гр.д. № 59839 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед № 14 от 28.08.2015 г. дисциплинарно уволнение на касатора и той е бил възстановен на заеманата преди това работа, като вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на исковете.
Касаторът твърди, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по въпроса дали е законна заповедта за дисциплинарно уволнение, когато е издадена преди писмените обяснения на работника да пристигнат при работодателя.
Ответникът [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 320 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на трудов договор от 14.03.2014 г. И. И. В. работил в ответното дружество [фирма] като шофьор на товарен автомобил. Неговите задължения по трудова характеристика са били свързани с управлението на моторно превозно средство, превозване на пътници, багаж и товари, пазене на товара, включително при престой, отчитане на разходите за гориво или ремонт. Възложена му е и отчетническа отговорност във връзка с опазването на МПС и поверените му парични и материални ценности. Установено е по делото, че с покана от 25.08.2014 г. в тридневен срок са поискани обяснения от ищеца в офиса на дружеството за неявяването му на работа от 21.08 до 25.08.2014 г., за установени липси в камиона и неизпълнени заявки. Ищецът не е оспорил по делото разпечатката на товарителницата, според която е получил поканата на 26.08.2014 г. Той е дал писмени обяснения, които са връчени с обратна разписка на 1.09.2014 г.-след предоставения от работодателя тридневен срок и не в офиса на дружеството. В обясненията е заявил, че не е дошъл на работа, тъй като камионът му не е преминал годишен технически преглед и тахошайбите не са заверени. Със заповед № 14 от 28.08.2014 г. работникът е бил дисциплинарно уволнен заради това, че в периода от 21.08.2014 г. до 25.08.2014 г. не се е явявал на работа, че не е върнал тахошайбите на управлявания от него товарен автомобил и по време на работа е причинил материални щети на предприятието. Според подписалите заповедта свидетели тя е била изпратена на 4.09.2014 г. на куриер за връчване на ищеца. Първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ със съображението, че е била нарушена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като не са взети предвид обясненията на работника.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете. Приел е, че ищецът не се е позовал в исковата си молба на необсъждането на неговите обяснения, а районният съд служебно се е произнесъл по това основание за незаконосъобразност на уволнението, което води до неправилност на решението. В този смисъл е цитираната от въззивния съд практика на ВКС, съдържаща се в решение № 258 от 1.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. За пълнота на изложението е допълнил, че в случая правилото на чл. 193, ал. 1 КТ е спазено, тъй като обясненията са постъпили на 1.09.2014 г.- след предоставения на работника тридневен срок, изтекъл на 29.08.2014 г. Освен това съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ уволнението е произвело действие след 04.09.2014 г., когато заповедта е била изпратена на ищеца по пощата, следователно- след като обясненията са били дадени. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства този съд е счел за доказани нарушенията на трудовата дисциплина, заради които ищецът е бил уволнен.
При така изложените мотиви отговорът на поставения от касатора въпрос касае само допълнителните съображения на въззивния съд. Не се засяга основният аргумент за отмяната на първоинстанционното решение-обстоятелството, че ищецът не се е позовал на нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, поради което такова нарушение не може да се обсъжда. Ето защо касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
Дори да се приеме, че отговорът на въпроса все пак е от значение за изхода на спора, даденото разрешение на въззивния съд по този въпрос не противоречи, а съответства на приложимата практика на ВКС. Съображението на въззивния съд относно действието на дисциплинарното уволнение от момента на връчването на заповедта, а не от нейното издаване е съобразено с решение № 281 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 210/2009 г. на III Г.О. на ВКС и цитираното решение № 307 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1342/2010 г. на IV Г.О. на ВКС. Освен това следва да се посочи, че е налице хипотезата на чл.193, ал.3 от КТ, която изключва приложението на чл.193, ал.2 от КТ. Работодателят е дал на работника разумен тридневен срок за даване на обяснения в офиса на дружеството. Работникът на свой ред не е изложил причини, които са му попречили да спази този срок/например тежко заболяване и други подобни.
При този изход на делото касаторът дължи на [фирма] 320 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3411 от 17.05.2017 г., постановено по гр.д. № 101 по описа з 2016 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА И. И. В.-ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК: , сумата 320/триста и двадесет лева/лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: