О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София,24.02.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 7172/2014г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.05.2014г. по гр.д.№309/2014г. на АС София , с което е уважен иск с правно основание чл.79 ЗЗД и е отхвърлен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е тохвърлен иск с правно основание чл.92 ЗЗД съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Жалбоподателят Н. П. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл.79 ЗЗД съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответниците Ц. П. Н., М. П. Г., А. Г. г. и Г. Г. Г. чрез процесуалните си представители поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на [фирма].
Ответниците Е. П. М. А. Г. Г. и Г. Г. Г. в писмени становища, чрез процесуалните си представители поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на Н. П..
В отговор на касационната жалба на Н. П. [фирма] в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационо обжалване по поставените за разглеждане в изложението към нея въпроси.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 30.08.2011г. на СГСофия по гр.д. № 3066/2008г. в частта, с което съдът е уважил предявения от „Е.” Е. срещу Е., Н. , Ц. и М. П., А. и Г. Г. иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 320000 лв. и в частта , с което е постановено солидарно осъждане на ответниците по иск с правно осн. чл. 79 ЗЗД, както и в частта за разноските над сумата от 628 лв. до сумата от 28056 лв., е отхвърлил предявения от „Е.” Е. срещу Е. П., Н., Ц. и М. П., А. и Г. Г./ последните двама конституирани на осн. чл. 227 ГПК, като отв. в качеството им на наследници на Г. П./ иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 320000 лв.
Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта му , с която Е., Н., Ц. и М. П., А. и Г. Г. са осъдени да заплатят на дружеството на осн. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 190, ал.2 ЗЗД, сумата от 7325,44 лв. както следва: Е. П. сума от 1831,35 лв.; Н. П. сума от 1831,35 лв.; Ц. П. сума от 1120,90 лв.; М. П. сума от 1120,90 лв. Г. Г. сума от 610,45 и А. Г. Г. сума от 610,45 лв./, ведно със законната лихва върху посочените суми за всеки един от ответниците, считано от 14.07.2008г. до окончателното им изплащане.
Жалбоподателят Н. П. Д., чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл.79 ЗЗД с цена на иска от 1831,35 лв, представляваща обезщетение за неточно изпълнение. При тези данни тази касационна жалба следва да се остави без разглеждане с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Съдът е приел, че от представените писмени доказателства е установено, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № г. на 21.08.2003г. ответниците по жалба и по иска са продали на дружеството, съобразно идеалните им части, поземлен имот с пл. № , в кв. по плана нагр. целият с площ от 740 кв.м. Установено е, че в процесния нотариален акт продавачите са декларирали, че продаваният недвижим имот не е предмет на законови и договорни ипотеки, не е обременяван с вещни права и тежести, не е предмет на договори за наем, както и че не са сключвани други договори с трети физически и юридически лица с предмет същия имот. Посочено е още, че в случай, че купувачът бъде съдебно отстранен от имота или се появят претенции към същия имот на трети лица и някое от горните обстоятелства не е вярно, то продавачите дължат връщане на продажната цена, възстановяване на разходите по сделката и неустойка в размер на 320 000 лв. на купувача, платима при писмена покана от него. Прието е за установено, че видно от представения нотариален акт владението на продадения имот се е предал от продавачите на купувачите в деня на подписването му, т.е. на 21.08.2003 г.
От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че при сделката ответниците са се легитимирали като собственици на имота включително и с влязло в сила решение по адм. д. № 1446/1994г. по описа СГС, ІІІ на ВАС, с което е отменено отчуждаването на част от процесния имот със стар пл.№ от кв. , м. Л., по плана на [населено място], одобрен със заповед № 591 от 15.ІІ.1950 г. с площ от 252 кв.м. Прието е, че закупеният от жалбоподателя- ищец имот с нов планоснимачен номер, към момента на сделката, пл. № , с площ от 740 кв.м., е формиран от имоти със стари пл. № и посочената част от пл. № . Установено е по делото, че дружеството при опит да уреди регулационния и застроителен статут на имота е разбрало, че посоченото по-горе решение на СГС е отменено от ВАС и в същност възстановяване на имот с пл. № / от 252 квм/ не е настъпило.
При така установеноте обстоятелства по делото въззивният състав е счел, че в случая е налице частична, бъдеща евикция по смисъла на чл. 190, ал.2 ЗЗД, тъй като част от продадения имот не е бил собственост на продавачите към момента на продажбата, но купувачът все още не е отстранен от тази част-252кв.м., но продавачът е в неизпълнение, поради което той отговаря, стига купувачът да не е знаел при купуването за правата на трето лице върху продадената вещ – чл. 188 ЗЗД. Прието е, че в този случай продавачите дължат връщане на част от цената независимо дали са били добросъвестни или недорбосъвестни. Съдът е приел, че сумата, която ответниците следва да върнат е в размер от 7325,44 лв, но всеки следва да бъде осъден само за тази част от нея, която съответствува на идеалните му части от съсобствеността.
Въззивният състав е приел, че искът за заплащане на уговорената в нотариалния акт неустойка следва да се отхвърли като неоснователен. Изложил е съображения за това, че видно от нотариалния акт между страните по спора е уговорена неустойка в случаи, че купувачът бъде съдебно отстранен от имота, или се появят претенции към същия имот на трети лица, в размер на 320000 лв., платима при писмена покана от купувача. Съдът, тълкувайки клаузите в договора / нотариалния акт/ е приела, че така уговорената неустойка следва да бъде заплатена от продавачите само когато е налице пълно неизпълнение, а не при частично такова какъвто е настоящия случай. Прието е, че няма уговорка между страните, че ответниците дължат неустойка и при частично неизпълнение.
Като допълнително съображение съдът е посочил, че искът за неустойка е погасен по давност, като е взел предвид направените от ответниците възражения в предвидения в ГПК срок – отговора по исковата молба и е счел, че в случая давността е започнала да тече от датата на подписване на нотариалния акт – 21.08.2003г.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК дружеството жалбоподател, чрез процесуалние си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въприси от значение за спора: дължи ли се договорена неустойка в случай на непълно изпълнение на договора от страна на продавача – при частична евикция, кой е начелния момент за изчисляване неустойката , тече ли давност за заплащане на договорена неустойка от подписвене на договора, в случай че към този момент няма данни за права на трети лица противопоставими на купувача. Поддържа че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя множество решения на въззивни и районни съдилища без данни да са влезли в сила и определение на ВКС неонносимо към допустимостта на касационното обжалване, както и решение от 24.02012г. по гр.д.№1872/2010г., ІVг.о. на ВКС, в което е дадено тълкуване по въпраса кага е налице бъдеща евикция, и решение от 30.06.2011г. по гр.д.№956/2010г., ІІ т.о. на ВКС неотносимо към преценката за допустимост на касационното обжалване по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на ІV, г.о. намира, че по въпросите дължи ли се договорена неустойка в случай на непълно изпълнение на договора от страна на продавача – при частична евикция и кой е началния момент за изчисляване неустойката съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. В същата, застъпена и в постановени по реда на члб.290 ГПК решения от 26.05.2010г., по гр.д.№1165/2009г., ІV г.о. на ВКС, от 03.07.2012г., по гр.д.№ 691/2011г., ІVг.о. на ВКС и от 15.01.2014г., по гр.д.№2767/2013г., ІІІг.о. на ВКС, се приема че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват и за да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора. Приема се, че страните са тези, които уговарят кое главно задължение се обезпечава с неустойка, както и формата на неизпълнение, която прави задължението за неустойка изискуемо. Съдебната практика изисква съдът да изтълкува волята на страните дори когато тя е неясна и едва след това да направи своите изводи за основателност на предявения иск. Приема се, че падежът на безсрочните задължения съвпада или следва по време изпратената от кредитора и получената от длъжника покана за изпълнение, като се зачитат конкретните уговорки в договора свързани с настъпване на изискуемостта. В съответствие с тази практика съдът е приел, че между страните е договорено заплащане на нуестойка за пълно неизпълнение, а не и при установено частично такова, поради което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Що се касае до въпроса тече ли давност за заплащане на договорена неустойка от подписвене на договора, в случай че към този момент няма данни за права на трети лица противопоставими на купувача настоящата инстанция намира, че същият не е от значение за изхода по конкретното дело, не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Решаващият извод на съда, за това, че не се дължи присъждане на претендираната неустойка произтича от приетото за установено от съда, че е уговирено заплащане на неустойка само в случай на пълно неизпълнение, а не при частично такова какъвто е настоящия случай. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода поконкретното дело, само по себе си е достатъчно основание занедопускане на касационнообжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Жалбоподателят [фирма] следва да заплати на ответницата М. П. Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2500лева разноски пред ВКС, а на адв.Е. П., като особен представител на А. Г. Г. и Г. Г. Г. на основание чл.47, ал.6, вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата 1117, 50 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.05.2014г. по гр.д.№309/2014г. на АС София в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Оставя без разглеждане касационната жалба на Н. П. Д. срещу решение от 30.05.2014г. по гр.д.№309/2014г. на АС София в частта му, с което е уважен иск с правно основание чл.79 ЗЗД с цена от 1831,35 лв.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. П. Г. сумата 2500 лева разноски пред ВКС, а на адв.Е. П.-САК сумата 1117,50 лева разноски пред ВКС.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. П. Д. може да се обжалва в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: