О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 25.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2867/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Д. против определение от 14. 12. 2016 г. по гр. д. № 898/2015 г. на Софийския окръжен съд, ГО, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса и разноски по молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 153 от 21. 03. 2016 г. по гр. д. № 898/2015 г. на Софийския окръжен съд. Поддържа се незаконосъобразност на определението на окръжния съд и се иска отмяната му и уважаване на молбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Изводът на Софийския окръжен съд за неоснователност на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е обоснован с липсата на актуална декларация за имуществено състояние. Няма данни съдът да е предоставил възможност и дал указания за представяне на такава в определен срок.
След подаване на частната жалба декларация за имуществено състояние е представена /с молба вх. № 736 от 30. 01. 2017 г./ и със същата частният жалбоподател е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, моторни превозни средства, суми по банкови влогове, не притежава доходи от заплати, пенсии, наеми, ренти, дивиденти, неженен е, няма непълнолетни деца.
Представено е и писмо изх. № 1170 от 11. 03. 2016 г. от началника на затвора в [населено място], от което е видно, че И. Г. Д. изтърпява присъда „лишаване от свобода“ в ЗО „Кремиковци“ към затвора в [населено място], считано от 4. 10. 2013 г., не работи и не получава трудово възнаграждение.
При тези данни за доходите на молителя, имущественото му състояние, семейното положение, трудова заетост, възрастта и предвид установеното обстоятелство, че същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и не работи, настоящият състав намира, че лицето не разполага с достатъчно средства за плащане на дължимата по молбата за отмяна държавна такса и поемане на съдебните разноски в производството по чл. 307 ГПК.
Обжалваното определение, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 14. 12. 2016 г. по гр. д. № 898/2015 г. на Софийския окръжен съд, ГО И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА И. Г. Д., на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, от внасяне на държавна такса и разноски в производството по отмяна на влязло в сила решение № 153 от 21. 03. 2016 г. по гр. д. № 898/2015 г. на Софийския окръжен съд /молба вх. № 8222 от 9. 11. 2016 г., уточнена с молба вх. № 8675 от 23. 11. 2016 г. по описа на СОС/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: