О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 28.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2854 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение на Добричкия районен съд е била допусната делба на жилище в [населено място], между преживялата съпруга М. Н. П. и двете дъщери на наследодателя Б. П. – Р. Б. П. и Т. Б. Б.. Съдът е приел, че жилището е придобито през 1970г. от наследодателя Б. П. и от неговата майка Р. П.. При закупуване на жилището Б. П. е бил в брак с М. П., затова ? ид.част от него е станала съпружеска имуществена общност, а другата ? ид.част майката Р. П. е дарила на своя син през 1975г. При това след смъртта на Б. П. през 2001г. неговата съпруга М. П. е станала собственик на ? ид.част от жилището /1/4 като дял от прекратената СИО и ? по наследство/, а дъщерите му Р. П. и Т. Б. са придобили по наследство по ? от него. При тези квоти и между тези съсобственици е допусната делбата.
При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция Добричкият окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания за конституиране на необходим другар. Приел е, че следва да се разгледа възражението на дъщерята Р. П. за нищожност на дарението от 1975г., тъй като то е извършено от нейната баба Р. П. без участието на съпруга и П. П. и това съставлява нарушение на чл.13, ал.3 СК 1968г. С това възражение се брани потестативното право на делба на Р. П., което зависи от спазването на изискването по чл.75, ал.2 ЗН за участие на всички съсобственици в делбата. В случай, че възражението за нищожност на дарението бъде уважено, в делбата ще участва и сестрата на наследодателя Б. П. – И. П., която не е била конституирана като съделител с исковата молба.
С решение №269/22.10.12г. по гр.д.№307/12г. на ВКС, ІІ ГО е било отменено въззивното решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане. Съставът на ВКС е приел, че възражението на съделителката Р. П. за нищожност на дарението от 1975г. няма за последица защита на нейни вещни права върху имота. Уважаването на това възражение не би довело до увеличаване на квотата и в съсобствеността, нито до констатация, че тя е едноличен собственик на имота. Това възражение брани единствено правата на неучастващата в делбата сестра на наследодателя – И. П., за която по делото липсват данни да е заявила права върху дял от спорния имот, основани на възражение за нищожност на дарението от 1975г. Затова подобно възражение не следва да се разглежда в делбеното производство, нито пък да се конституира като страна по делото И. П..
При новото разглеждане на делото, с решение №10/08.01.13г. по гр.д.№864/12г. на Добричкия окръжен съд, е потвърдено първоинстанционното решение №89/18.04.11г. по гр.д.№3776/10г. на Добричкия районен съд, с което делбата е допусната само между преживялата съпруга М. П. и двете дъщери Р. П. и Т. Б., при квоти ? за съпругата и по ? за дъщерите. Въззивният съд се е съобразил изцяло с указанията на ВКС по прилагането на процесуалния закон.
Касационна жалба срещу второто въззивно решение е подадена от Р. Б. П.. Тя счита решението за неправилно, тъй като съдът не е разгледал възражението и за нищожност на дарението от 1975г. и е допуснал делбата в нарушение на чл.75, ал.2 ЗН, без участието на задължителен другар – И. П.. Жалбоподателката счита, че указанията на ВКС не са били задължителни за въззивната инстанция, която следвало да осигури спазването на императивната правна норма на чл.75, ал.2 ЗН.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. При наличието на императивната правна норма на чл.75, ал.2 ЗН, постановяваща, че в делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото на собственост, тъй като в противен случай тя ще е нищожна, следва ли съдът и сам служебно да следи за правилното приложение на тази разпоредба.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №165/10.06.11г. по гр.д.№1337/10г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК.
2. Дори и да не се увеличава делът на съделителя в съсобствеността, ако с оглед правилното конституиране на страните и при наличието на опорочена сделка, сочеща, че права в съсобствеността има и друго лице, следва ли съдът сам да приложи нормите от императивен характер – тези за нищожността на сделките, или това следва само ако е сезиран.
3. В какво съотношение са диспозитивното начало и служебният почин на съда да се самосезира.
4. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, предл.2 ГПК, съгласно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
5. В делбеното производство длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, относими към спора, когато те са необходими за изясняване на делото от фактическа страна.
Ответникът в производството М. Н. П. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Позовава се на практика според която указанията на ВКС са задължителни за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане.
Ответникът Т. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите, които жалбоподателката поставя, целят да подменят начина, по който е разрешен основният спор по делото при първоначалното му разглеждане от ВКС. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на второто въззивно решение.
Принцип при делбата е участието на всички съсобственици като страни по делото, за което съдът следи служебно. Този принцип произтича от чл.75, ал.2 ЗН. Същевременно принцип при разглеждането на всички дела е че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи – чл.26, ал.2 ГПК. Едновременното съблюдаване на двата принципа означава, че при делбата съдът следи за спазването на чл.75, ал.2 ЗН при данните, които има по делото, без обаче да може да навлиза в служебна проверка на валидността на правните сделки, от които произтичат правата на съсобствениците и без да може да разглежда възражения на страните, с които се предявяват правата на трети лица, които не са страни в процеса и които съдът не може да конституира в нарушение на чл.26, ал.2 ГПК. Именно в този смисъл е и произнасянето на първия тричленен състав по делото, който е постановил по реда на чл.290 ГПК, че в делбеното производство съсобственик има интерес от установяване нищожност на договор, от който черпи права общият наследодател, само ако това ще доведе до увеличаване на дела му в съсобствеността или ще доведе до извод, че той е изключителен собственик на процесния имот. Липсва правен интерес от оспорване, което би довело до включване на трето лице в съсобствеността, тъй като това би довело до предявяване на чужди права пред съд. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение изцяло съответства на това решение на ВКС – решение №269/22.10.12г. по гр.д.№307/12г. на ВКС, ІІ ГО. В същия смисъл е и решение №309 от 25.06.09г. по гр.д.№5758/07г. на ВКС, ІІ ГО, в което отново е прието, че съдът не може да включва в делбата трето неучастващо лице, по искане на съделители, които предявяват пред съда неговите права. Израз на принципа, че не могат да се предявяват чужди права пред съд, са и други решения на ВКС – например решение 367 от 04.06.09г. по гр.д.№1022/08г. на ВКС, ІІ ГО, решение №73 от 17.04.12г. по гр.д.№803/11г. на ВКС, ІІІ ГО и др. Ето защо първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който поставя съблюдаването на принципа по чл.75, ал.2 ЗН без връзка с чл.26, ал.2 ГПК, сам по себе си не е определящ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване. Вторият въпрос е разрешен с решението на ВКС при първото разглеждане на делото – решение №269/22.10.12г. по гр.д.№307/12г. на ВКС, ІІ ГО и няма противоречие между това решение и обжалваното в настоящото производство въззивно решение. Третият и четвъртият въпрос нямат пряка връзка с проблематиката по настоящото дело. Петият въпрос е свързан със служебното събиране на доказателства в делбения процес. Той също не е определящ за изхода на делото и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 08.01.13г. по гр.д.№864/12г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: