Определение по т.д. №29/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282
София, 29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело № 29/ 2011 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. Д. срещу решение № 310/23.06.2010 г. по в.гр.д №428/2010 на Окръжен съд-гр.Д., с което е потвърдено първоинстанционното решение №11/24.03.2010 г. на Добричкия районен съд по гр.д. №3293/2009 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –[населено място] и [фирма] –София за обявяване недействителността на вписването на договор за ипотека в нот. акт №77, т.І, рег. № 716, дело №51/2004 г. на нотариус В. Т. с р-н на действие РС-Добрич.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация и за нейната неоснователност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора: за родовата подсъдност на иска по чл. 576 от ГПК за обявяване недействителността на вписването на договора за ипотека и за това дали в тази законова разпоредба основанията за нищожност на вписването са изчерпателно изброени. Позовава се на наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата и по т.3, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че соченият в исковата молба факт: сключен договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, който не принадлежи към датата на учредяването й на ипотекарния длъжник, не води сам по себе си до нищожност на самото действие по вписване на ипотеката в имотния регистър. За да достигне до този извод , въззивният съд е разграничил основанията за действителност на самия договор за ипотека, с оглед императивната норма на чл.167 ал.3 от ЗЗД изискваща ипотекарният кредитор да е собственик на имота, върху който се учредява ипотека, от основанията за нищожност на самото вписване от съдията по вписванията, които са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 576 от ГПК. Като е приел на базата на изрично и ясно формулираният в исковата молба петитум на иска, че се касае именно за иск за установяване нищожността на самото вписване на договора за ипотека, а не за нищожност на самия договор, то съдът е преценил, че така предявеният иск е неоснователен.
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като обуславящи изводите на съда правни въпроси тези за родовата подсъдност на иска по чл. 576 от ГПК за обявяване недействителността на вписването на договора за ипотека и за това дали в тази законова разпоредба основанията за нищожност на вписването са изчерпателно изброени. Позовава се на наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-т.3 от цитираната законова разпоредба.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
В случая формулираните от страна на жалбоподателя правни въпроси са обуславящи изхода на спора, доколкото съдът е основал именно на тях правната си воля инкорпорирана в обжалваното съдебно решение. При поставяне на тези въпроси на преценка, съобразно критериите за допускане до касация по чл. 280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК се установява, че същите не обуславят наличието на предпоставките за това. За да обоснове наличието на основанието противоречие с практиката на съдилищата , касаторът е посочил и приложил едно съдебно решение. От така приложеното копие от съдебно решение № 162, т.2 от 17.07. 2009 г. на РС-Троян по гр.д. № 138/2009 г., обаче не се установява същото да е влязло в сила. Съгласно горецитираното ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г.-т.3 : не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
По отношение на второто посочено основание за допускане до касация в същото ТР ОСГТК приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случаят тези предпоставки не са налице, доколкото разпоредбата на чл.576 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване и не се установява противоречива или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика по прилагането й.
Относно родовата подсъдност като процесуална предпоставка на правото на иск в конкретната хипотеза , касационният съд следва да се произнесе и служебно, тъй като този въпрос е свързан с допустимостта на обжалваното решение . В цитираното ТР на ОСГТК е прието, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая, обаче разпоредбата на чл. 104, т.5 от ГПК относно родовата подсъдност на спора пред окръжен съд като първа инстанция касае споровете във връзка с чл.595 и 604 от глава 55 на ГПК/2007 г./ във връзка с вписване на обстоятелства в регистрите за ЮЛ, които се водят от окръжните съдилища, а не тези , подлежащи на вписване в имотните регистри по Закона за кадастъра и имотния регистър и Правилника за вписванията, които се извършват от съдия по вписванията.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 310/23.06.2010 г. по в.гр.д №428/2010 на Окръжен съд-гр.Д.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.