О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София 03.05.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 08 март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 147 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Р. С. Х., чрез адв.А. Т. против решение № V-144 от 26.10.2011 г. по в.гр.дело № 1470/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 64/25.05.2011 г. по гр.дело № 178/2010 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя положителен установителен иск за собственост върху недвижимия имот – сграда с идентификатор * по кадастралната карта на курортен комплекс „*”, представляващ семеен хотел със заведение за обществено хранене, изградена в ПИ с идентификатор * за 200/2454 идеални части от имота.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. дали след като върху един самостоятелен обект – ресторант е изградена хотелска надстройка, която сама по себе си няма обособимост като самостоятелен обект надстроеното следва режима на собственост върху ресторанта или обратно, като се приложи спрямо надстроеното принципа на приращението по чл. 92 ЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/95 г. на ОСГК на ВС и решение на ВКС № 707/2010 г. I г.о.
2. дали в случая на извършено надстрояване разпоредбите на Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения е приложима при определяне на вещно правния режим на собственост върху сградата и по специално дали този подзаконов нормативен акт определя коя вещ е присъединена и коя главна, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
3. предявяването на иск за собственост върху земята смущава ли владението на вече построена върху нея сграда, която е изградена преди момента на предявяването на исковата претенция за земята, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 610/09.12.2008 г. по т.дело № 391/2008 г. на ВКС I т.о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр.дело № 1744/2009 г. на ВКС I г.о.
4. за задължението на съда по смисъла на чл.236,ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на своето решение исканията и възраженията на страните, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 323/18.04.2010 г. по гр.дело № 1338/2009 г. IV г.о. на ВКС.
В писмен отговор ответницата по жалбата С. П. З. е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК на въззивното решение на Бургаския окръжен съд и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят Р. Х.
в придобил на основание договор за продажба, извършен с нот. акт № */22.12.94 г. с продавач К. П. А. 200/566 кв.м. идеални части от празно дворно място в к.к.”**”, м.”М. т.” с площ от 566 кв.м. – имот пл. № *.
С влязло в сила на 30.06.2009 г. решение по гр.дело № 23/2001 г. на Районен съд [населено място] е признато за установено, че ответницата по иска С. З. е собственик на 1/6 ид.част от 200/566 ид.части от описания имот и жалбоподателят е осъден да й предаде владението върху тази част от имота. Искът по това дело е предявен на 21.12.2000 г.
Прието е, че съобразно отрежданията по регулационния план от дворното място са отреден УПИ * и УПИ * с площ от 409 кв.м., който е процесния в съсобственост с [община].
С договор за покупко-продажба от 28.01.2002 г. жалбоподателят закупил от [община] 209/409 кв.м.ид.части от УПИ * в кв.*, който е процесният. На основание договор за доброволна делба от 09.08.2002 г. в дял на жалбоподателя е поставен целия УПИ *. С констативен нотариален акт № */2002 г. ищецът е признат за собственик на заведение за обществено хранене – ресторант с площ 150 кв.м., построен в УПИ *.
Прието е, че в имот пл. №*и част от общински имот ищеца изградил ресторант в съответствие с одобрени проекти от 20.12.96 г., разрешение за строеж № 25/20.12.96 г. и протокол за строителна линия № 59/25.06.99 г. Издадено е и разрешение за ползване № 390/25.10.99 г.
Съдът е приел, че съобразно одобрен проект на 02.07.2003 г. в полза на ищеца е издадено разрешение за строеж за извършване на пристройка и надстройка към съществуващо заведение за обществено хранене за семеен хотел, както и разрешение за строеж на 30.04.2004 г. за препроектиране на подпокривно пространство – надстройка с терасовиден етаж и за външно захранване и реконструкция на съществуващи кабели. Със заповед № 93/07.07.2004 г. разрешенията са коригирани като издадени на [фирма]. Установено е, че към 2004 г. е въведен в експлоатация обект пристройка и надстройка към съществуващо заведение за обществено хранене за семеен хотел и надстройка с терасовиден етаж с възложител [фирма].
С нот.акт за собственост № */16.07.2004 г. ищецът Р. Х. е признат за собственик на дворното място и изградените в него семеен хотел със заведение за обществено хранене, състоящ се от партерен етаж с площ 215.30 кв.м., първи хотелски етаж с площ 326.50 кв.м., втори и трети хотелски етажи с обща застроена площ 294.20 кв.м. и терасовиден етаж с площ от 300 кв.м. С разрешение за строеж № 48/20.05.2008 г. и № 71/14.07.9.2009 г. е разрешено извършването на надстройка на семеен хотел и преустройство на тавански помещения в стаи и е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 287/25. 09.2009 г.
От правна страна съдът е приел, че преди предявяване на иска по чл.108 ЗС от ответницата С. З. към 1999 г. ищецът е изградил в процесния имот ресторант. Строителството на хотелската част, извършено като пристрояване и надстрояване е извършено най-рано през 2003 г. и е довършено през 2008 г. – в период от време през който производството по иска с пр.осн.чл.108 ЗС е висящо.
Прието е, че с предявяване на иска с пр.осн.чл.108 ЗС е смутено владението върху дворното място, но не и на изграденото върху него. Според въззивния съд през 2003 г. ищецът започнал преустройство – пристрояване и надстрояване на ресторанта за изграждане на семеен хотел. Съдът е взел предвид разпоредбите на т.1 и т.2.3 от Приложение 1 към чл.1,ал.2 и чл.11,ал.2 и 4 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и нормите на ЗУТ, и е приел, че хотелът като сграда на основното застрояване, съответно семейният хотел следва да разполага с поне едно заведение за хранене и развлечения. С построяване на сградата хотелът и ресторантът са свързани функционално и представляват единен обект на собственост, независимо от обстоятелството, че хотелът е построен чрез надстрояване на ресторанта, последният се явява присъединена вещ към главната вещ – хотел. Според въззивния съд строителството на главната вещ е осъществено през времето, през което производството по чл.108 ЗС е било висящо. Прието е, че предявения иск за собственост на дворното място е смутило и упражняването на производните му права от страна на ответника, като последица от което е невъзможността да се придобие по давностно владение цялата постройка и съответно частта на ответницата в нея. Въззивният съд е направил решаващия извод, че по приращение ответницата С. З. е собственик на съответните идеални части от цялата сграда.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. За да обоснове наличието на хипотезата на чл.280,ал.1т.1 ГПК се позовава на ТР № 1/95 г. на ОСГК на ВС. С посоченото решение е дадено тълкуване по въпросите – относно възстановяване правото на собственост върху имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСВОНИ и при промяна на предназначението им, съответно за възстановяване правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, за характера на иска по чл.7 ЗВСВОНИ, съответно за предявяване на иска по чл.7 ЗВСВОНИ дали е процесуална пречка обстоятелството, че полученият като обезщетение неравностоен имот за отчуждените по чл.1 и чл.2 ЗВСВОНИ имоти не съществува или е отчужден и по въпроса дали се дължи равностойността на подобренията в отчуждените по законите по чл. 1 и 2 ЗВСВОНИ недвижими имоти, извършени преди влизането му в сила. Всеки от поставените въпроси, предмет на тълкувателното решение на ОСГК на ВС е съвсем различен от поставения, поради което не е налице противоречиво разрешаване на правен въпрос с практиката на ВКС.
С решение № 707/25.10.2010 г. по гр.дело № 48/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл. 290 и сл. ГПК е застъпено становището, че когато към няколкоетажна сграда е изградена пристройка, която по архитектурен проект е предвидена без самостоятелен вход, а с вход откъм първия етаж на сградата, то тази пристройка не е самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към етажа, който обслужва и поради това съгласно чл.97 и чл.98 ЗС тази пристройка е собственост на собственика на първия етаж. Това становище съдът е дал по правния въпрос в кои случаи пристройката към една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, в кои случаи е принадлежност към съществуващата сграда или към отделен обособен обект на собственост в нея и в кои случаи е принадлежност към терена. С разрешението на правния въпрос съдът не се е отклонил от посочената практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос от изложението. Същият касае приложението разпоредбите на чл. 1,ал.2 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение, съответно на т.1 и т.2.3 от Приложение 1 към чл.1,ал.2 и чл.11,ал.1 и 4 от тази наредба. Посочените текстове са ясни, пълни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос на жалбоподателя дали предявяване на иск за собственост върху земята смущава владението на вече построена върху нея сграда, която е изградена преди момента на предявяване на исковата претенция за земята. С решение № 610/09.12.2008 г. по т.дело № 391/2008 г. на ВКС I т.о., постановено по реда на чл.293 ГПК по правния въпрос предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност за цялото вземане е застъпено становището, че нормата на чл.116,б.”б” ЗЗД следва да се тълкува стеснително, тъй като въвежда изключения от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно изброяване, поради което предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото. Поставеният правен въпрос от жалбоподателя е различен и поради това цитираната задължителна практика на ВКС не обуславя извода за противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 705//29.10.2010 г. по гр.дело № 1744/2009 г. на ВКС I г.о. е разрешен правен въпрос дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение. Застъпено е становището, че за да се придобие право на собственост на основание десетгодишно давностно владение по чл.79,ал.1 ЗС е необходимо имота да се владее, като осъществяването на фактическата власт върху същия да е лично или чрез другиго с намерение да се свои. Прието е, че владението следва да е непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Прието е, че давностния срок на владение се прекъсва само с определени действия, посочени в закона – чл.84 ЗС вр.чл.116 ЗЗД. Едно от тях е предявяване на иск за спорния имот от собственика – чл.116,ал.1,б.”б” ЗЗД. Според съда предявяването на иск за спорния имот води до прекъсване на давностния срок, съответно до смущаване на владението върху имота ако искът е предявен за установяване на собствеността или ревандикиране на същия имот или същата идеална част от него. Предявяването на иск за собственост върху определена идеална част от имота не води до прекъсване на давностния срок на владение върху друга идеална част от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост. Прието е, че владението на идеална част от сънаследствен имот при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение не се прекъсва по отношение на идеалната част на сънаследниците, които не са оспорили по съдебен ред правата на владелеца. Формулирания правен въпрос от жалбоподателя е различен от правния въпрос, разрешен с цитираното решение на ВКС по чл. 290 ГПК. Освен това въззивният съд не е дал разрешение на така поставения правен въпрос от жалбоподателя. В случая е прието, че процесния хотел не е изграден преди момента на предявяване на исковата претенция за земята и възоснова на този факт съдът е направил правните си изводи. Същите са свързани освен с приложението на чл. 79,ал.1 ЗС, чл.84 ЗС, вр.чл.116,ал.1,б.”б” ЗЗД и с приложението на чл.98 и чл.92 ЗС, а именно, че изграденият хотел, като сграда на основно застрояване е свързан функционално с ресторанта и представляват единен обект на собственост, че хотелът е главната вещ, а ресторанта присъединена част към нея. Съдът е направил извода, че главната вещ е изградена в период от време, през който производството по иска с пр.осн.чл.108 ЗС относно терена с ищец ответницата по настоящия иск С. З. е било висящо. Извода на съда, че ревандикацията на правото на собственост на дворното място е смутило и упражняването на производните му права от страна на ответника и е довело до невъзможност да се придобие собствеността на основание давностно владение на цялата постройка, съответно частта на Ст. З. от нея и че последната по приращение е собственик на съответните идеални части от цялата сграда не е в противоречие с посочената практика на ВКС в цитираното решение по чл.290 ГПК.
Правният въпрос, поставен в 4-ти от изложението касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същото подлежи на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК т.1,2 и/или 3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.3-та ГПК по поставените правни въпроси, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата не следва да се присъждат разноски, тъй като не са приложени доказателства към писмения отговор за направени такива в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № V 144/26.10.2011 г. по в.гр.дело №1470/2011 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. №15545/01.12.2011 г., подадена от ищеца Р. С. Х., чрез адв.А. П. Т. [населено място], площад „Б. Г.”, № 5,ет.3.
Оставя без уважение молбата на С. П. З. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: