ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№282
София, 3.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 280/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на М. И. А. против определение № 101 от 05.03. 2010 год. по ч. гр. д. № 93/2010 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 23 от 14.01.2010 год. по гр. д. № 240/2008 год. на Търговищки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса държима за въззивно обжалване на решението.
В изложение за допускане на касационно обжалване вх. № 1516/08.04.2010 год. жалбоподателят се позовава на необоснованост на обжалвания съдебен акт – чл. 281, т. 3 ГПК, досежно извода на съда, че А. притежава имущество на значителна стойност, което сочи на достатъчна финансова възможност да заплати определената му държавна такса. Твърди още, че излежава петгодишна присъда лишаване от свобода и получава ниско възнаграждение необходимо за неговата издръжка в затвора, а притежаваното имущество е запорирано, поради което няма необходимите средства.
Ответникът Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) по чл. 12 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) в писмен отговор на частната касационна жалба поддържа липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което се дава разрешение по същество на друго производство, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да остави без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса дължима за обжалване, въззивният съд е посочил, че жалбоподателят се намира в затвора по доказано обвинение за престъпление при което, чрез използване на неистински документи – фактури и документи с невярно съдържание при условията на продължавано престъпление в периода 01.01.2000г. – 31.03.2005 г. е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума 1 223 043,90 лв., представляваща особено големи размери. Жалбоподателят работи в затвора и получава месечен доход 105 лв., няма задължения за издръжка към малолетни деца и е собственик на множество недвижими имоти и моторни превозни средства. Притежаваното значително имущество, при липса на данни за законни източници на доходи е дало основание на К. да заведе дело по ЗОПДИППД, предмет на настоящето производство. С оглед на изложеното съдът е посочил, че установените големи материални възможности на жалбоподателя и естеството на воденето срещу него дело са в пълно противоречие с целта на производството за освобождаване от държавна такса, за да бъде уважено подобно искане. Обсъдена е и възможността по чл. 23, ал. 4, т. 7 Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, като е отчетено, че имуществото на жалбоподателя, макар и запорирано, съставлява реален източник на парични средства. При тези съображения съдът е мотивирал отказа да освободи жалбоподателя от заплащане на държавна такса за обжалване.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените съображения са относими към правилността на обжалваното решение и съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на изведен правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно хипотезите на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК е основание да не се допусне касационно обжалване на определението. Касационният съд не може, изхождайки от данните по делото, сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 101 от 05.03.2010 год. по ч. гр. д. № 93/2010 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ